Шестата жертва [bg]

Помолих Мери да ми даде да разгледам листа и тя ми подаде таблица, в която имаше графи като „Назначения“, „Клиенти“, „Такси“. Всички вписвания бяха за настоящата календарна година.

Списъкът с назначения беше съставен от женски имена, повечето на чужденки. Имената на клиентите в по-голямата си част съдържаха „господин“ или „госпожа“, а таксите се нижеха в петцифрени числа.

— Всички изредени момичета са били настанени в семейства през тази година? — попитах аз.

Мери кимна, каза ми:

— Спомняте ли си, разправях ви за Хелга — едно от момичетата от агенцията, което изчезна преди около осем месеца? Беше по времето, когато те бяха в Бостън.

— Спомням си.

— Е, погледнах в регистъра. Ето я — каза тя и посочи с пръст на страницата. — Хелга Шмит. А и хората, при които е работила, също са тук. Пенелопи и Уилям Уитън.

— И? — окуражи я Конклин.

— Според регистъра семейство Уитън имат дъщеря на име Ерика. Тя е математически гений, на четири години е, а решава задачи за прогимназията. Прегледах информацията за тяхното семейство в интернет и открих това интервю в „Бостън Глоуб“. — Още един лист изскочи от чантата на Мери Джордан. Тя сложи разпечатката от вестника на масата, обърна я така, че да можем да я прочетем, а докато четяхме, накратко обясни: — Публикувано е в раздела „Живот“ миналия май. Господин Уитън е винен критик, със съпругата му са дали интервюто в своя дом. Ето тук — каза Джордан, като посочи към края — господин и госпожа Уитън казват на репортера, че дъщеря им Ерика е отишла да живее в Англия при сестрата на госпожа Уитън. И била частна ученичка. — Изглежда ми толкова странно. Направо е невероятно. Семейство Уитън наема бавачка. Бавачката внезапно напуска, а те изпращат дъщеря си в Европа. Ерика е само на четири години. Семейството може да си позволи всички учители и бавачки тук. Защо ще я изпращат толкова далече?