Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Освен това този тип е контрабандист на диаманти.
— Това ми се струва по-скоро причина да му вярвам, но можеш да го наречеш мъжка реакция.
Виктория се загледа през предното стъкло. Небето отново беше станало оловносиво и стоманеносинкаво, но нямаше нова буря. Все още.
Без предупреждение или въведение Ласитър попита:
— Защо всички мислят, че сме двойка?
Виктория продължи да гледа право напред.
— Не мислят. Мислят, че ти мислиш, че сме двойка.
— Не чувам точно това.
— Беше част от театъра на Бени. За да отвлече вниманието ни. Той е хитра стара лисица.
— Не знам, Виктория. Може да е доловил нещо между нас.
„Не пак“, помисли си тя.
— Трябва ли пак да обявявам код „жълто“?
— Не ти пускам пасове. Само питам. Може да ми е от полза в бъдещите връзки.
— Това е друго. — Виктория реши, че той говори сериозно и заслужава сериозен отговор. — Ако искаш съвет за връзките си, мога да ти помогна. Първо, можеш да опиташ да излизаш с подходяща необвързана жена.
— Искаш да кажеш никакви укриващи се престъпнички?
— Говоря сериозно, Джейк.
— Като става дума за излизане, днешните момчета и момичета май само играят компютърни игри и си правят татуировки.
— Не и мъжете на твоята възраст.
— Ау! Посланието е прието.
— Радвам се. Някои мъже си мислят, че ковеш пирони, а ти замахваш да ги удариш с чук.
— А относно жълтия код, последния път когато говорихме, беше вдигнала зеления флаг.
— По дяволите, Джейк! — Не можеше да повярва, че го споменава. Досега и двамата избягваха да говорят за онази срамна вечер. — Ти постъпи като истински джентълмен и го оцених.
— Като истински мъж искаш да кажеш.
— Сега, когато обаче повдигаш въпроса за това…
— Под „това“ разбираш безсрамната си постъпка.
— Губиш всякакви точки като джентълмен и мъж.
Това го накара да млъкне за известно време. Свих по надлеза на 1-95 към „Макартър“. При по-рядък трафик на естакадата щяха да са в кантората на Ласитър след петнадесет минути.
— Да се върнем на въпроса за достоверността Бени — каза Ласитър.
Виктория беше благодарна, че пак ще говорят за делото.
— Да предположим, че Бени наистина е влюбен в Надя — продължи той. — Възможно ли е да й предложи толкова много пари и да й пожелае щастие с истинската й любов?
— Ти си мъж. Какво мислиш?
— All you need is love. Това може да е така за теб и Соломон. Може би дори за мен. Обаче Бени не е като нас. Говореше пълни фантасмагории. Престъпниците от кариерата, като него и братята Гореви, са социопати. По дефиниция те не възприемат човешките емоции на взаимността в отношенията.
Виктория не отговори и той я погледна крадешком. Беше забила поглед във външното огледало за обратно виждане.
— Какво има? — попита я.
— Един сив рейндж роувър се движи след нас от доста време.
— Мануел Домингес. Бени Коен още не е приключил с нас.
На стълбите към кантората на Ласитър на втория етаж Виктория си даде сметка, че е гладна. Може би защото вдъхваше аромат на пикантно пикадильо с чесън, захар и стафиди, който се носеше от кубинския ресторант на първия етаж.
Седнаха един срещу друг на старата дъбова маса в малката конферентна стая. Ласитър заговори:
— Да систематизираме. Какво знаем и какво не.
— В офиса на Горев имало конфликт. Надя настоява да получи паспорта и парите си, но в думите й се прокрадват термини като „федерално престъпление“ и така нататък, които карат Горев да заподозре нещо. Заплашва я и споменава дупка, дълбока шестстотин метра, която знаем, че е диамантената мина „Мирни“ в Сибир. Също така споменава и бижутер, за когото знаем, че е Бени Коен и е шеф на Горев. Горев обвинява Надя, че е казала на властите за Аерофлот 100 който предполагаме, че е полетът, с който е пристигнала в Ню Йорк.
Забеляза, че Ласитър кима одобрително. Заедно работеха добре.
След това пое той:
— Соломон казва на ченгетата, пристигнали на местопрестъплението, че Горев е извадил пистолет и им е наредил да се съблекат, за да види дали не носят микрофони. Докато Горев наблюдава Соломон, Надя измъква глока на Бени от чантата си и изстрелва куршума, убил Горев. След това опразва сейфа, необяснимо защо взима пистолета на Горев и излиза през задната врата, като заключва Соломон вътре. А… освен това подхвърля оръжието, с което е извършено убийството, на Соломон, който изпада в паника и пуска още два куршума към вратата, когато биячите на Горев опитват да влязат. Когато идват ченгетата, оръжието на убийството е у него. — Ласитър повдигна вежди. — Това, ако мога да се изразя така, е една от най-лайняните истории, които някога ми е казвал клиент.