Убийствени сънища [bg]

— Предполагам, че е скрила момчето някъде, когато е разбрала, че е в опасност.

Бош мълча известно време.

— Джок Гейвин?

— Логично е. А Гейвин е под крилото на шотландски лерд на име МакДъф. Изпратих същия човек, който уби Едмъндс, да души около замъка. Ще видим с каква информация ще ни снабди.

— Гейвин е експерт. Няма да е лесно да отнемем момчето от него.

— Нищо, което си струва, не е лесно. Човекът, когото изпратих, има заповеди първо да докладва. Едва след това ще му бъде разрешено да действа. Не искаме някакъв международен инцидент да хвърли още прах в очите на хората.

— Кого изпрати? Познавам ли го?

— О, да. Познаваш го. — Пауза. — Сол Девлин.

— По дяволите!

— Надявам се, ще се съгласиш, че е достатъчно опасен. Все пак той е един от твоите хора. Беше много доволен от него в Гарууд. — И добави лукаво: — Или може би имаше нужда от това да декларираш някакъв успех след бягството на Ройд.

— Девлин беше истински успех. Той е почти съвършен, всичко, което Ройд трябваше да бъде.

— Съгласен съм, че е смъртоносен и послушен. Затова го пазя за специални поръчки като тази.

— Исках да го използвам като пример пред Бен Кафир.

— Не този е начинът. Това е по-важно в момента.

Бош замълча.

— Добре, предполагам, че си прав.

„Разбира се, че съм прав, помисли си Санборн кисело. Недоволно копеле.“

— Как ще убиеш момчето?

— Със същото оръжие, с което е убит Едмъндс. Но ако онази кучка е тръгнала, по-добре е да изчакаме да стигне до него, за да има поне някакво подозрение. За това казах на Девлин да наблюдава и да чака.

— А ако не отиде при момчето? Ако полицията я залови преди това?

— Тогава ще убием момчето и ще го хвърлим в морето. Така никой няма да разбере кога е извършено убийството. А Девлин не е използвал всичките ДНК доказателства при убийството на Едмъндс. Всичко ще е наред. — Умори се да се защитава пред Бош. — Трябва да затварям.

— Чакай. Получи ли анализите на последните резултати, които ни изпрати Горшанк?

— Не. Сигурно ще пристигнат всеки момент.

— Но каквито и да са, те не бива да ни спрат да продължим напред.

Санборн с раздразнение си помисли, че резултатите на Горшанк до голяма степен ще определят по-нататъшното развитие на изследванията. Как беше възможно Бош да не разбираше това? Бош, както винаги, беше привърженик на своята тактика, но той нямаше да спори с него в този момент.

— Ще говорим за това по-късно. Трябва да говоря с Девлин.

Той натисна бутона за край на разговора, после набра мобилния телефон на Девлин.

— Къде си? — запита, когато Девлин отговори.

— Горе на хълмовете около замъка. Не съм видял никого да влиза или излиза. Трябва да се приближа повече.