Убийствени сънища [bg]

Тя застина.

— Не съм те молила за толерантност. Нямам нужда от нея. Чувствата ми към Дейв са единствено моя работа.

— Не говорех за Едмъндс. — Той натисна копчето на радиото. — С това аз също мога да се справя. Ако наистина все още имаше чувства към него, щеше да ме удариш с лампата по главата. Ти не го направи, затова помислих, че вече си достатъчно далеч от тази връзка, за да видиш истината в думите ми.

Искаше й се да го отрече, но той беше прав. Защо искаше да заслепи сама себе си след смъртта на Дейв, а беше готова да признае истината, докато той беше жив?

— Всичко е наред. — Той изучаваше изражението на лицето й. — Когато умре някой, хората винаги са склонни да му приписват повече добро, отколкото е заслужавал приживе. Освен ако не е някой като мен, ревнив и готов да се държи като звяр.

— Ревнив?

— Да, казах го. — Той подчерта думите с тона си. — Казах го нарочно, защото искам да започнеш да мислиш по този въпрос. Искам да легна с теб. Искам го почти от деня, в който те срещнах.

Тя почувства как я обзе топлина. Май започваше да полудява.

— Както каза, ти си бил в джунглата прекалено дълго — каза тя неспокойно.

— Не бих легнал с всяка жена. Искам да легна с теб.

— Да, разбира се.

— Но не искам да пресилвам нещата. Не настоявам в момента. Така че забрави за това, облегни се назад и се заслушай в музиката.

— Да забравя? — Тя го изгледа така, сякаш не вярваше на ушите си. — Не искаш да го забравя, сигурна съм.

— По дяволите, не. Искам думите да останат в подсъзнанието ти, да се сещаш понякога за тях, докато постепенно свикнеш с идеята за това.

Тя навлажни устни.

— Това няма да се случи.

Той не обърна внимание на думите й.

— Мисля, че ще започнеш да ме харесваш. Не съм изискан и светски човек. Няма да ти шепна сладки глупости в ухото. Не принадлежа на света, който си споделяла с Едмъндс. Завършил съм само гимназия, на всичко друго съм се научил сам. Онова, което виждаш, е това, което получаваш. Така стоят нещата при мен. Не се страхувам, че не мога да отговоря на изискванията ти. Мога да направя всичко, което се налага. И се обзалагам, че те искам повече от всеки мъж, когото си срещала. Няма да бързам, ще направя така, че и ти да ме желаеш толкова силно.

Тя го гледаше втренчено и се опитваше да измисли какво да каже.

— Ще ме харесаш — повтори той тихо.

— Не искам да…

— Както казах, аз няма да упражня никакъв натиск. — Ройд настъпи педала на газта. — Знам кои са важните за теб неща. Ти имаш работа, която трябва да свършиш. — Усмихна се. — Просто си помисли за това.

Как би могла да не мисли? По дяволите!

Едрото му тяло беше само на сантиметри от нейното и сърцето й заби учестено. Тя се облегна назад и затвори очи. Беше й казал да се заслуша в музиката. Да, щеше да слуша музиката.