Факторът Чърчил [bg]

Лойд Джордж заявява, че трябва да застрелят кайзера. Чърчил твърдо отказва. Четири месеца по-късно, през 1919 година, положението в Германия е още по-лошо — а Чърчил се оплаква пред Камарата на общините, че е отвратително да се използва гладът като оръжие срещу жени, деца и старци. Настоява блокадата да се вдигне възможно най-скоро и да се подпише мирен договор с Германия.

Накрая се подписва Версайският договор — с британски искания за огромни и на практика непосилни репарации от Германия. Чърчил влиза в противоречие с Лойд Джордж и Удроу Уилсън, президента на САЩ, тъй като вижда глупостта на стореното. Условията на договора са прекалено тежки. "Икономическите клаузи на Версайския договор са зли и глупави до степен, която ги прави очевидно безсмислени", казва той по-късно. Това не е само далновидно, то ни казва много неща за характера и инстинктите му.

В предговора към написаната от него история на Втората световна война Чърчил ни дава своята известна максима, че една нация трябва да покаже "по време на война решителност; по време на поражение — бунтовен дух; при победа — великодушие, а по време на мир — добра воля". И това не са само думи. Те наистина ни разкриват какъв е бил той самият. Една от най-тежките клевети, насочвани някога към Чърчил, е, че той е твърде войнствен, кръвожаден, агресивен, че буквално сумти и диша тежко, рие земята и върти очи като див бик при самата мисъл, че има и най-малката възможност за военна схватка.

Лесно е да се види защо хората са останали с такова впечатление за него. Присвийте очи за миг и се опитайте да си спомните наистина великите събития от първата половина на двайсети век — която можем да наречем "Чърчиловата епоха". Всичко е в сянката на Първата и Втората световна война, двата най-срамни и разрушителни конфликта, в които е било въвличано човечеството. Първата световна война оставя общо 37 милиона жертви по целия свят, включително около един милион британци. Цяло едно поколение талантливи млади мъже е ликвидирано по полетата на Фландрия — много от тях разкъсани на парченца или зарити в гигантски анонимни костници като тази при Вердюн.

Втората световна война погубва още повече — 60 милиона мъртви, от които половин милион британци. Британия е била физически и емоционално смазана. Страната е загубила една четвърт от своето богатство. И когато се вгледате в мащаба на тези катастрофи, ще трябва да си зададете въпроса кой е бил зад руля по това време. До степен, която почти сме забравили в днешно време, Чърчил е важен участник не само в единия конфликт, но и в двата. И наистина, отдалечавайки се от нас във времето, те изглеждат все повече като едно и също събитие. Битките се водят на едни и същи места, по един и същи начин, причините са сходни, а в нашия, британския, случай всичко се оглавява от един и същи човек. През тези единадесет години на касапницата той формира политическия и военния интелект на нацията, която започва века като най-голямата военна сила на земята; и която доживява края на Втората световна война с почти всичко в жестоко намален мащаб — с изключение на репутацията на министър-председател. Той е човекът, който подготвя флота за Първата световна война и който замисля и насърчава единствения стратегически принос на Британия (който завършва в още по-голяма катастрофа). Той лично ръководи действията през Втората световна война, и то по начин, който ни се струва доста смахнат в днешно време.