Факторът Чърчил [bg]

Нееднократно го виждаме в ситуации, при които все повече губи търпение от отношението на управляващата класа и застава на страната на синдикатите. По времето, когато е министър на боеприпасите през 1917 г., той е изправен пред стачка на работниците в оръжейните заводи на Клайд и реакцията му е да ги покани на чай и сладкиши в министерството. Решава проблема, като увеличава заплатите им с 12 процента. Внася в парламента Законопроект за боеприпасите, като целта е да се разрешат някои от наболелите проблеми на работниците, и заявява, че "нито един работник няма да бъде наказан за принадлежност към синдикат или участие в браншови спор".

Що се отнася до общата стачка от 1926 г., той със сигурност полага много усилия, за да разреши кризата, и то като основен участник в "помирителното крило" в подхода си към самия протест. През цялото лято и есента се опитва да накара собствениците на мини да приемат, че тяхната обедняла работна сила заслужава минимална заплата, като заявява, че капиталистите са "непокорни" и "неразумни". За пореден път си спечелва презрението на торите, които смятат, че той се опитва да попречи на правото на ръководствата на компаниите реално да управляват.

Примерите са толкова много. Ако искаме да оправдаем присъствието на Чърчил във великия пантеон на "левите" законодатели, бихме могли да добавим и намаляването на пенсионната възраст от 70 на 65 години (съвсем наскоро се наложи да се откажем от тази прекомерна щедрост), както и многократните му призиви за национализация на железниците, настояването му за еднократен огромен данък за военните спекуланти и въвеждането в британската индустрия на любимата за болшевишките профсъюзи от 70-те години на XX век "почивка за чай".

Добре, и какъв е той в крайна сметка? Време е истинският Уинстън Чърчил да блесне на сцената в цялото си достолепие. Дали е червен… или син? Има една строфа от Гилбърт и Съливан, в която се казва: "Всяко момче и всяко момиче, / родено на този свят, / е или малък либерал, / или пък малък консерватор". (Every boy and every gal / That's born into the world alive / Is either a little Liberal / Or a little Conservative.)

Фабианците Сидни и Беатрис Уеб го венцеславят като най-прогресивния политик от своята епоха. В същото време обаче неговият колега и либерален депутат Чарлз Мастерман го провъзгласява за "натурален и непроменим представител на торите". Няма как и двете становища да са верни, нали?

Разбира се, имало е и днес има много хора, които обясняват тази мистерия много простичко: че е бил "фурнаджийска лопата" и е казвал толкова много различни неща в различните моменти, че — по думите на Бийвърбрук — накрая е имал всякакви мнения по всеки отделен въпрос. Или както се изразява Аскуит: "Уинстън няма никакви убеждения".