И след това… [bg]

1972 година

Нантъкет, в началото на лятото

Малори е на осем години. Това е първата им среща.

Вечерта на предишния ден е пристигнала от Бостън. Сутринта се разхожда в голямата градина на семейното имение. Облечена е в памучна рокля, която й стига доста под коленете и която тя ненавижда. В тази горещина би предпочела да си сложи шорти и тениска, но майка й я задължава да се облича винаги като извадена от витрината на модна къща.

На няколко пъти бе забелязала едно момченце с хубави черни коси, което не смее да я заговори и изчезва тичешком, веднага щом се приближи към него.

Изгаряна от любопитство, бе попитала майка си, която й бе отговорила да не му обръща внимание: той е „само“ синът на камериерката.

Следобеда тя отново се среща с него, този път на плажа. Той се забавлява със самоделното си хвърчило, изработено от бамбукови пръчки и парче корабно платно, подарено му от един рибар. За да му бъде по-удобно при управлението на хвърчилото, бе измислил да върже в края на конеца халка от корниз за пердета.

Въпреки саморъчната си изработка то лети високо в небето.

Малори също е донесла своето хвърчило — много усъвършенстван модел, купен от най-добрия магазин за играчки в Бостън.

Въпреки това нейното съоръжение не иска да се откъсне от земята. Тя се старае да се движи, тича, колкото й краката държат, във всички посоки, но хвърчилото неумолимо пада върху пясъка.

Макар момчето да се прави, че не я наблюдава, Малори е сигурна, че в действителност то честичко й хвърля тайни погледи.

Но тя не се обезсърчава и прави нов опит. За нещастие великолепната й играчка пада тежко във водата. Ето че покритието му е мокро и цялото в пясък. Сълзи напират в очите й.

Той се приближава към нея и взема инициативата да й промуши халката на своето хвърчило около китката. Обяснява й, че трябва да застане с гръб към вятъра, после й помага да разхлабва полека опъна и постепенно да отпуска конеца. Хвърчилото веднага полита към небето.