И след това… [bg]

28 август 1982 година, Сийсайд Хайдс, Ню Джърси

Два часа сутринта

На морския бряг лампичките на електрическите гирлянди продължават да примигват, въпреки че щандовете на панаирния празник започват да затварят един по един. Миризмите на пържено се смесват с тези на сладкиши и евтини напитки с анасон. До голямата въртележка гигантски колони дънят за стотен път тази вечер „Навеки там, където е нашето място“ на Джо Кокър.

Малори спира колата си на открития паркинг.

Дошла е да го чака. Натан е намерил работа за през лятото в малка балнеоложка станция на час път от Манхатън. За няколко долара дневно работи в един от многобройните павилиони за сладолед, накацали по брега на морето.

Откакто се видяха през последните почивни дни, всеки ден се чуват по телефона.

Естествено, бяха се уговорили да се видят чак следващата неделя, но тя реши да го изненада и дойде от Бостън. Бе взела една от колите на баща си — мощен тъмнозелен „Астън Мартин“, който й позволи да пропътува разстоянието за по-малко от четири часа.

Най-сетне той се появява, облечен в бермуди и тениска с емблемата на фирмата, която го е наела. Обкръжен е от други сезонни работници. Разпознават се испански и ирландски акценти в говора им.

Тъй като не очаква да я види, той се пита коя ли е онази героиня от киното, облегната на своята лимузина, която сякаш гледа към него.

После я разпознава.

Затичва се към нея, пристига с огромна скорост, грабва я в прегръдките си и я повдига, за да я завърти шеметно. Тя обгръща с ръце шията му и през смях го привлича към себе си, за да усети вкуса на устните му, докато сърцето й бие до пръсване в гърдите.

Такива са първите мигове на любовта.