И след това… [bg]

Това е, чао. Дават „Семейство Симпсън“ по телевизията. Целувки.

Натан си припомни за тази екскурзия. От началото на пролетта до средата на октомври китовете се връщат от Карибите към Гренландия, като изпълват целия залив Мен. Това е зрелище, което си струва пътуването. Разбира се, че Бони трябва да го види.

Но едва ли ще бъде той човекът, който ще я заведе: април бе още далече, а някъде във вселената някой бе решил, че няма да има „напролет“ в живота на Натан дел Амико.

Тогава той остави спомените си да се върнат назад до май 1994 година, до онзи очарователен следобед, прохладен, но слънчев, сред океанските простори край бреговете на Масачузетс.

Бяха седнали с Малори в предната част на корабчето, което бяха наели. То бе хвърлило котва точно срещу огромната пясъчна коса между нос Код и нос Ан.

Той е застанал зад нея с брадичка, подпряна на рамото й. Двамата оглеждат спокойния хоризонт на морето.

Внезапно Малори показва едно място в открито море.

Група от петнадесетина кита изплува от дълбините на океана, изхвърляйки със свистене многометрови водни струи, които оформят величествен воден фойерверк.

Скоро главите и голяма част от гърбовете им изникват в близост до кораба. Огромните животни, достигащи до петдесет тона, леко докосват дъното на техния съд, издавайки нежни звуци. Малори се обръща към него с усмивка на устните и широко отворени очи. И двамата разбират, че преживяват изключителен момент.

Не след дълго китовете се гмурват за последен път. С неподражаема грация вдигат високо във въздуха широките си опашки с двойни плавници, а после изчезват в океана, издавайки остро свистене, което постепенно отслабва.

След тях няма нищо, освен морските птици, които отново браздят небето, за да си върнат притежанието над своята територия.

На връщане собственикът на корабчето, един възрастен рибар от Провинстаун, им разказва необикновена история.

Преди пет години намерили на плажа два малки гърбати кита, които били изхвърлени на пясъка.

По-големият, мъжкар, бил ранен и обилно кървял откъм лявото ухо. Другият изглеждал в добро здраве. Отливите не били достатъчно силни по тези места и хората имали чувството, че китовете биха могли да се върнат в открито море по всяко време, стига да искат. Цели четиридесет и осем часа моряците от бреговата охрана се опитвали да спасят здравото животно, като го влачели към дълбокото с помощта на въжета и малки кораби.

Но всеки път, когато я пускали в открито море, женската надавала жални писъци и неизбежно се добирала до своя любим на брега, стремейки се да се притисне до него, за да му бъде нещо като защитно укрепление.

Сутринта на третия ден мъжкият кит умрял. Опитали се за последен път да извлекат женската в морето. Този път тя не се върнала веднага на плажа, а останала съвсем близо до брега, описвайки непрестанно кръгове във водата и издавайки толкова дълги и скръбни свистения, че всички хора на сушата здраво се изплашили.