И след това… [bg]

Дълго време бе живяла с убеждението, че окончателно се е отървала от тях… но само до смъртта на Шон.

Драмата се бе разиграла преди три години, но болката бе останала завинаги жива. Малори бе разяждана от ирационалната увереност, че всичко щеше да се стече по различен начин, ако бе вкъщи през онази ужасна нощ. Не минаваше и ден, без да се върне мислено назад във времето до първите месеци от живота на своя син. Имаше ли нещо, което не бе забелязала? Не бе ли подминала някакъв симптом, някакъв знак, без да му обърне внимание?

От ранните си години, особено след като за малко не се бе удавила, тя бе развила панически страх от смъртта. Никога не би могла да си представи, че съществува нещо по-ужасно от собствената ти смърт. Но откакто бе станала майка, бе разбрала, че най-страшното изпитание е да бъдеш свидетел на кончината, покосила създанието, което сама си донесла на този свят. Точно тогава осъзна с поразителна яснота: да, има и нещо далеч по-лошо от собствената смърт.

Впрочем, бе чела някъде, че през XVIII век 90% от децата не достигали и до тригодишна възраст. Но това е било навремето, в епоха, когато смъртта присъствала навсякъде, а хората били далеч по-подготвени да я приемат, дори ако ставало дума за най-близките им хора. За нея обаче животът бе спрял в продължение на дълги ужасни месеци. Напълно разстроена, тя бе изгубила всичките си ориентири.

Раздялата с Шон щеше да остане завинаги голямата драма в нейния живот, но най-голямото разочарование бе крахът на нейния брак. Откакто се бяха събрали, още по времето на следването си, Малори бе вярвала, че всяка сутрин ще се събужда редом с Натан чак докато някой от тях не си отиде. Въпреки това бе присъствала, без да може нищо да направи, на крушението на семейството си. Със съзнанието, че трябва да изкупи някаква своя вина, бе приела без особена съпротива отдалечаването на съпруга си.

За пръв път в живота си бе почувствала отчуждение към него и двамата бяха неспособни да общуват помежду си. В момента, в който имаше най-голяма нужда от неговата подкрепа, той още повече се бе заровил в професионалния си живот, докато тя се бе зазидала в своята болка.

За да надмогне скръбта и да излезе от депресията, бе решила да се посвети на социалната си активност. През последните месеци бе работила за създаването на интернет страница на една неправителствена организация, бореща се за повишаване ролята на етиката в дейността на предприятията. Работата й се състоеше в това да класира мултинационалните компании според критерии, отразяващи степента на спазване на законодателството, призвано да урежда проблемите на труда и околната среда. Наред с това организацията се стремеше да мобилизира потребителските асоциации с цел да бойкотират фирмите, които използваха детски труд или не съблюдаваха действащите закони.