Код "Заплаха" [bg]

Докато чакаше, огледа високата желязна ограда, около която растяха палмови дървета, и пътя към богаташката къща. Почувства се добре, че отново е тук, в къщата, която вече десет години той и група редовни посетители на конференцията наемаха.

Разговорната уредба изпиука и от нея се чу носов глас:

— Тъмен бог? Кажи паролата, тлъсто копеле?

— Сезам, отвори се, лайно такова — отговори Леви през смях и след няколко секунди вратата се отвори безшумно.

Чарли натисна рязко газта и гумите изпищяха върху асфалта достатъчно дълго, за да ги чуят в къщата.

Чарли Леви, Тъмен бог, не беше от основателите на конференцията, но идваше тук от началото през 1994 г.‍ и като член на старата гвардия се славеше като легенда.

През 94-та година, като първокурсник в Чикагския университет и самоук хакер, той разбиваше пароли за развлечение и пишеше програми за хоби. Първата конференция му отвори очите. Озовал се беше сред огромна група еднакво мислещи ентусиасти, които се стараеха да не питат никого какво работи, а се отнасяха към всеки еднакво мнително и дружелюбно. Научи много през тази първа година и най-вече откри силното си желание да впечатлява другите с хакерски подвизи.

След колежа Леви започна работа като програмист в индустрията на компютърните игри, но прекарваше повече от свободното си време по свои проекти: изграждане и конфигуриране на софтуер и работа по нови тактики за зловредни програми и проникване в компютри.

Разбиваше всяко устройство с процесор и всяка година отиваше във Вегас, за да покаже на приятелите си и на „конкуренцията” какво е сторил. Превърна се в един от най-важните лектори на конференцията и създаде нещо като култ сред последователите си — подвизите му ставаха тема за дискусия в интернет.

Всяка година Чарли Леви трябваше да прави нещо повече, затова работеше все по-усилено в свободното си време, ровеше се все по-надълбоко в кодовете на операционните системи и търсеше все по-големи жертви за нападенията си.

И сега знаеше, че след презентацията му целият свят ще заговори за Чарли Леви.

Излезе от колата и поздрави петимата приятели, които не беше виждал от миналогодишната среща. Макар само на тридесет и осем години, Леви изглеждаше като Гери Гарсия — нисък и набит, с дълга сива брада и оредяваща посивяла коса. Носеше черна тениска със силуета на едрогърда жена и надпис под нея „Хаквай гол”. Всички знаеха за веселите му тениски, които обличаше на дебелото си тяло, но тази година се постара да избере и няколко ризи, защото знаеше, че след презентацията си през първия ден ще трябва да дава интервюта за медиите.

Разопакова куфара си в стаята и слезе при приятелите си до красивия плувен басейн в задния двор. Взе си една бира от пълния с лед хладилен шкаф, поразпита всеки от тях какво е правил през последните дванадесет месеца, след което застана сам до скалния водопад, за да не се налага да отговаря на въпроси за собствените си занимания или за онова, което се готвеше да разкаже през утрешния ден.