Код "Заплаха" [bg]

Директорът Кенфийлд отговори:

— За съжаление агенти нямаме. Иска ми се да мога да докладвам, че имаме добри позиции в Джуннанхай, господин президент, но всъщност разполагаме с много малко агенти освен тези, които работят за посолството на САЩ в Пекин и контролират агенти на ниско ниво. През последните години арестуваха много от най-добрите ни хора.

Райън знаеше това. След като през пролетта китайците прибраха група агенти на САЩ, се заговори, че в ЦРУ има къртица на китайското правителство, но вътрешното разследване не показа нищо.

Райън запита:

— Нямаме ли неофициални агенти в Пекин?

— Не. Имаме няколко души в Китай, но те не са в Пекин, а и не са от агентите, които бих определил като високопоставени. Работим неуморно да вкараме повече агенти там, но усилията ни се натъкват на учудващо силни контрамерки.

„Силни контрамерки” — помисли си Райън. Знаеше, че това е учтивият начин да се каже, че шибаните китайци екзекутират всеки, който според тях шпионира за САЩ.

Президентът каза:

— През последните ни разговори с Пекин имахме един агент, който ни даде доста добра вътрешна информация от срещите на Политбюро.

Мери Пат Фоли кимна.

— Кой да предполага, че това ще са добрите стари дни?

Много от присъстващите в стаята знаеха тази история, но Райън обясни за онези, които не бяха в правителството по онова време или пък не е трябвало да научат за случая.

— Когато Мери Пат работеше като заместник-директор на ЦРУ, имаше свой агент в NEC — фирмата за компютри. Той продал компютър с подслушващо устройство в кабинета на министър без портфейл, един от най-близките и доверени лица на премиера. В най-напрегнатите дни на конфликта получавахме почти всекидневни доклади за плановете и настроенията на ръководството. Мога да кажа, че това промени цялата игра.

Мери Пат отговори:

— В един момент, два месеца след войната, министър Фан получи фатален аневризъм, докато чукал секретарката си.

— Много неудобно за него — съгласи се Райън. — Служителят се казваше Чет Номури, нали?

Мери Пат кимна.

— Точно така, господин президент.

— Сега трябва да е шеф на станция.

Директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд поклати глава.

— Той напусна Управлението преди много време. Последно чух, че работи във фирма за компютри от Западното крайбрежие. В частния сектор има повече пари — каза той и вдигна рамене.

— Аз ли не знам? — запита президентът.

Всички в залата се разсмяха — съвсем навреме, защото се нуждаеха от малко разведряване.

Министърът на търговията Барнс каза:

— Господин президент, надявам се не забравяме какво каза в речта си Уей. „Китай е отворен за бизнес.”

Джак отвърна:

— Искаш да кажеш, че се надяваш да не съм забравил колко много се нуждаем от бизнеса с Китай?

Жената сви рамене.

— Всъщност те притежават голяма част от страната ни. И могат по всяко време да си поискат собствеността.

— И да бъдат унищожени — отвърна Райън. — Ако ни наранят икономически, ще наранят и себе си.