Код "Заплаха" [bg]

— Особено с нас — каза президентът. Но не като въпрос.

— Изключително с нас — отговори министърът на отбраната.

— Ами самолетоносачът им?

Председателят на Обединеното командване отговори:

— Господин президент, китайският самолетоносач „Ляонин” е източник на национална гордост и само толкова. Не преувеличавам, като казвам, че имаме три самолетоносача „на трупчета” — „Рейнджър”, „Констелейшън” и „Кити Хок”, които са все още в по-добро състояние от стария ремонтиран боклук, който купиха от Русия.

Райън каза:

— Да, но въпреки лошото си състояние самолетоносачът създава ли у тях впечатление, че имат голям океански военноморски флот? Прави ли ги това опасни?

Обермайър отговори:

— Може да предполагат така, но ние сме в състояние лесно да ги опровергаем, ако се премине към престрелки. Не искам да се хваля, но можем да пратим този самолетоносач на дъното на океана още в първия ден.

Райън запита:

— Като изключим потопяването на самолетоносача, какви други възможности имаме, за да покажем, че гледаме сериозно на заплахите им?

Командващият Тихоокеанския флот адмирал Йоргенсен каза:

— В момента „Норт Каролайна” е в Южнокитайско море. Тя е нападателна подводница от клас „Вирджиния”. Една от най-незабележимите в нашия флот.

Райън изгледа Йоргенсен продължително.

Адмиралът каза:

— Съжалявам, господин президент. Не исках това да звучи снизходително. Знаете за този клас подводници, нали?

— Да, и знам за „Норт Каролайна”.

— Моля да ме извините. Аз информирах предшественика ви… и понякога се налагаше да разяснявам подробности.

— Разбирам, адмирале. Говорехте за подводницата?

— Да. Можем да я пратим на непредвидена визита в залива Субик.

Райън хареса идеята.

— Да се появи на повърхността в опасната зона, за да покаже на Китай, че няма да лежим и да се правим на умрели.

Министърът на отбраната Бърджис също хареса идеята.

— И да покажем на филипинците, че ги подкрепяме. Ще оценят жеста.

Скот Адлър вдигна ръка. Очевидно не харесваше тази идея.

— Пекин ще приеме това като провокация.

— Мамка му, Скот — отвърна Райън. — Ако тази вечер ям италианска храна вместо китайска, Пекин също ще приеме това за провокация.

— Господин президент…

Райън погледна адмирала.

— Направи го. Направи обичайните изявления, че от известно време планираме това посещение и фактът, че то се случва сега, не означава по никакъв начин това и онова и прочие.

— Разбира се, господин президент.

Райън седна на ръба на бюрото си и се обърна към всички в стаята:

— Няколко пъти вече е ставало дума, че Южнокитайско море е мястото, в което е най-вероятно да се случат разни неща. Ще ми трябва информация от всички вас по този въпрос. Ако искате да обсъдите с мен нещо насаме, свържете се с кабинета на Арни.