Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
Въпреки огромните си размери, надминаващи тези на много плавателни съдове, „Шайло“ беше изключително пъргав. Развиваше двайсет и пет възела и с лекота избягваше морските бури.
Цената му беше около 300 милиона долара, но Крийл я смяташе за изключително изгодна. Той беше любимото му място за живеене, предпочитано пред всичките му резиденции по света. Още от дете беше влюбен в морето, а като юноша мечтаеше да обиколи света на борда на някой търговски кораб.
Днес облеклото му беше в тон с морската обстановка — тъмносин двуреден блейзър, кремав панталон и бяла капитанска фуражка. Наблюдаваше как хеликоптерът гълта разстоянието до яхтата със сто възела в час. Не след дълго скоростта намаля, машината увисна над маркираната в жълто площадка и меко се приземи. Моторът заглъхна, витлата постепенно утихнаха. Дик Пендър скочи на палубата. Беше облечен с дълго кожено палто, на главата си носеше шапка с широка периферия, а лицето му беше скрито зад големи слънчеви очила. Тънкото куфарче в ръката му се поклащаше от вихъра на витлата.
Крийл го посрещна на задната палуба и го поведе надолу по широко стълбище от тиково дърво. Минута по-късно влязоха в широко помещение в средата на кораба, облицовано с орех. През широките илюминатори се виждаха тъмните води на Средиземно море, зад които блещукаха светлините на италианското крайбрежие.
— Жена ви тук ли е? — попита Пендър, докато хвърляше палтото и шапката си на близкия стол.
— Не — поклати глава Крийл. — На екипажа му идва малко в повече да я гледа как се пече гола на палубата. Изпратих я да се подмладява в швейцарски спа център. Така и не ми стана ясно от какво точно иска да се избави.
Пендър стрелна с очи големия плазмен телевизор на стената, показващ сцени от лондонската касапница.
— Там стана голяма бъркотия — отбеляза той. — Не сте си губили времето.
Крийл разполагаше с компрометиращи материали срещу Пендър, които биха могли да го погребат няколко пъти. И Пендър отлично го знаеше. Затова Крийл не се безпокоеше, че този тип може да го предаде. Никой не знаеше за присъствието му на яхтата. Пристигна тайно и щеше да си тръгне тайно. Такъв беше стилът на работа на Крийл. Нещо лесно постижимо, когато на практика притежаваш собствена авиокомпания.
— Да се залавяме за работа — кратко рече той.
Пендър изпразни съдържанието на куфарчето си и вдигна глава.
— Предполагам, че в офиса на Финикс Груп са оставени съответните материали.
— Точно така.
— Някакви признаци, че те са привлекли вниманието на полицията?
— Все още е рано. Но намирането им е само въпрос на време.
— Имате ли вътрешен човек?
На този въпрос Крийл се задоволи само да кимне.
— Когато ми се обадихте за това, което сте открили във Финикс Груп, нещата ми се сториха прекалено идеални.
— И аз си помислих същото — призна Крийл. — Но всичко се оказа вярно. В противен случай не бих предприел нищо. А сега ми кажи какво ще направиш, за да поднесеш поредната „истина“ на обществеността.
Пендър вдигна лист хартия.
— За постигането на максимален ефект и широко разпространение отново препоръчваме мрежата — започна той. — След това ще оставим историята да бъде дооформена от странични източници. Макар да не го признават, големите медии постоянно се ровят из блоговете, търсейки сензационни теми и различни гледни точки. Така нещата ще изглеждат напълно естествени. Повече достоверност, по-малко съмнения.
Крийл кимна в знак на съгласие.
— Така откриваме истинските работодатели на Финикс Груп, което ще бъде последвано от неизбежното изтичане на информация от Лондон.
— И аз съм на същото мнение. Разкриваме истинските собственици на мозъчния тръст и на бял свят излизат бомбастичните разкрития за истинската му дейност. — Пендър замълча за момент, после добави: — Разбира се, ще има и спорове.
— Естествено, но те само ще усилят достоверността на историята. Който оспорва, губи.
— Вашите „ботуши по земята“ действат безупречно.
— Тепърва ще се чуе за тяхната работа — загадъчно отвърна Крийл.
— Кога ще изтече информацията?
— Вече е готова. Ще натисна копчето в подходящото време.
— Можем ли да й се доверим?
— Не става въпрос за доверие.
— А след изтичането на информацията?
— Аз ще реша какво ще правим с нея, Дик.
— От опит знам, че… — започна Пендър, но Крийл го прекъсна, като запали пура и вдигна една кристална гарафа.
— Чаша порто? — попита той. — Това питие много ми помага преди вземането на важни решения.