Цялата истина [The Whole Truth - bg]

— Ей сега ще се върнем.

Шейсет секунди по-късно се появиха отново, в компанията на по-възрастен мъж с оредяла коса и измачкан костюм, който се нуждаеше от химическо чистене.

Той седна и й направи знак да стори същото.

— Нещо за пиене?

— Не — отказа тя. — Искам да видя Шоу.

Франк се облегна и я измери с поглед.

— Имате ли нещо против да ми обясните откъде го познавате?

— Да, имам.

Той кимна на един от мъжете, който с рязко движение издърпа чантичката от ръката й. Тя се опита да я задържи, но напразно. Портмонето и паспортът й преминаха в ръцете на Франк.

— Кейти Джеймс — замислено промълви той. — Името ми е познато. Вие сте репортер, нали? Материал за Шоу ли пишете?

— Не, той ми е приятел.

— Странно. Аз познавам всичките му приятели, но вие не фигурирате сред тях.

— Приятели сме отскоро. Може ли да ми покажете някаква значка или документ за самоличност? Искам да зная за кого ще пиша в случай, че не ме пуснете да си вървя, и то веднага!

— Колко отскоро? — спокойно попита Франк.

— От Единбург — отвърна след кратко колебание тя.

— Не ми е споменавал за вас — промърмори Франк и отново се втренчи в паспорта й. — Значи летите чак от Ню Йорк само за да видите отскорошния си приятел? Защо?

— А вие кой сте, по дяволите?

— Защо сте тук? — попита Франк.

— Той жив ли е?

— Полужив. А сега отговорете на въпроса ми.

— Вчера го потърсих по телефона. Вдигна някаква жена, която каза, че е в болница и е претърпял операция. Тръгнах веднага.

— Ясно. А защо му позвънихте?

— А аз ще получа ли някакъв отговор?

— Защо му позвънихте?

Кейти нервно се огледа. Лицата на двамата здравеняци бяха безизразни.

— Защото чух за Финикс Груп.

Франк никак не беше доволен от отговора.

— Какво чухте за Финикс Груп?

— О, я стига! — избухна Кейти. — Съмнявам се, че не сте чули за касапницата в Лондон!

— Какво общо има това с Шоу?

— Ана Фишер. Личи ви, че знаете всичко, така че не ми пробутвайте своите глупости. Просто не ви бива.

— Откъде познавате мис Фишер?

— Тя мъртва ли е?

— Откъде я познавате, мис Джеймс?

Кейти се поколеба дали да им каже истината. В крайна сметка избра една максимално правдоподобна версия.

— Пишех материал за Финикс Груп. Там се запознах с Ана. А чрез нея се срещнах с Шоу и станахме приятели.

— Казахте, че с Шоу сте се запознали в Единбург. Как разбрахте, че той ще бъде там?

— Ана ми каза.

— Нищо подобно не ви е казала. Аз също умея да различавам лъжата. Имате две възможности: или казвате цялата истина, или ще отседнете в някой френски затвор като заподозряна в нарушаване на закона. Трябва да ви предупредя, че френската съдебна система е известна с мудността си. Може да останете в килията години, преди някой да се сети да ви предяви обвинения. А тукашните затвори не се славят с особена хигиена.

— Известно ми е. Преди пет години правих материал за боклукчийниците, които тук наричат затвори. И спечелих едно от най-големите журналистически отличия. В какво съм обвинена, между другото? Дори французите се нуждаят от някакво обвинение, преди да те тикнат в мръсната килия.