Ласи
- Автор: Найт Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ласи». Краткое содержание книги:
Ерик Найт (1897–1943) е роден в Йоркшир, Англия. На 15 години емигрира в Америка. Участва и в двете световни войни. Работи като журналист. Автор е на няколко книги, най-известната от които е „Ласи“, публикувана през 1940 г. в САЩ.
Вместо това госпожа Караклоу скачаше забързано от мястото си веднага щом чуеше стъпките му по чакъла и извикваше:
— Бързо на масата, татко си идва! Внимавай, че ще ви поднеса нещо горещо.
После хукваше към печката, подреждаше по масата димящи тенджери и купи, сякаш най-важното нещо на света беше да приготви всичко в краткия промеждутък между първия звук на стъпките му и отварянето на вратата.
После се изправяше насред стаята, опираше ръце на хълбоците си и се провикваше:
— Измий се бързо, Сам! Тази вечер имаме агнешка глава и кнедли — а те не могат да чакат!
Така ставаше всеки път — също като в старите времена.
Баща му сядаше на масата, навеждаше се над яденето, после вдигаше глава и казваше например следното:
— Е, как е днес нашият Джо? Знаеше ли си урока в училище?
И по-рано беше така, но после всичко се промени. А сега беше отново както преди. Къде ли се криеше причината за тази промяна?
Докато вечеряше, Джо не преставаше да размишлява над този въпрос. След като се нахраниха, Ласи влезе гордо-гордо в стаята, Джо се излегна на килима пред камината, започна да я милва и реши, че е намерил отговора на своя въпрос.
Ласи! Разбира се. Само тя беше причината. Животът им беше в пълен ред, докато тя си беше в къщи. Когато я продадоха и отведоха далеч, всичко се обърка. А сега, когато тя се върна, животът им отново тръгна добре и всички бяха много щастливи.
„Тя се върна и заедно с нея се върна и щастието — размишляваше Джо. — Тя го направи. Тя се върна и ни донесе щастие.“
Той зарови лице в гъстата грива и зашепна нежни думи. Ласи въздъхна доволно.
След малко се обади майка му:
— Ей, Джо, какво сте се разположили на килима! Ще го направите само косми! И защо си толкова тих тази вечер?
Джо се усмихна на себе си и продължи да шепне в козината на кучето:
— Ти винаги се връщаш, нали, Ласи? Такава си ти, знам. Да, такава си ти. Ти ни донесе щастие. Защото винаги се връщаш. Ти си моята вярна Ласи. Ти си нашата Ласи.
Сега вече майка му се разсърди сериозно.
— Разбра ли ме, Джо? Не я гали толкова. Не бива така, точно сега, когато има толкова грижи около малките. Би трябвало да знаеш по-добре какво трябва и какво не!
Джо се отмести от огъня и отново помилва доволната Ласи. След малко вдигна глава със сериозна физиономия.
— Татко, знаеш ли, че усещам ребрата й — проговори той.
Баща му обърна стола си към камината и със задоволство протегна крака към огъня. Запали с бавни движения лулата си и на лицето му грейна усмивка.
— Не мислиш ли, че изглежда малко изтощена, татко? — продължи загрижено Джо. — Смятам, че малко повече месо и по-малко мляко ще й се отразят добре.
— Така ли мислиш? — попита подигравателно майката докато подреждаше току-що измитите, вдигащи пара съдове. — Вярно ли чух? Значи смяташ, че малко повече месо ще й се отрази добре? Разбира се, ти нямаше да бъдеш истински Караклоу — и разбира се, истински йоркширец — ако не си въобразяваше, че разбираш от отглеждане на кучета повече, отколкото от бъркане на яйца. Да знаете, понякога почвам да мисля, че много хора от селото държат повече на кучетата си, отколкото на собствените си деца. Когато малките пораснат, Ласи ще се махне оттук и ще иде да живее, където й е мястото. И тогава няма да позволя в къщата ми да стъпи друго куче…
Точно в този миг Джо погледна към баща си, който го наблюдаваше с ъгълчето на окото си. Баща му вдигна ръка и докосна носа си с показалец. А този смешен жест означаваше следното:
„Не вземай толкова несериозно жените, Джо. Те трябва да понасят много несгоди, защото си стоят вкъщи и по цял ден чистят и мият и готвят, затова често дават воля на лошото си настроение и ни ругаят с остри думи, но ние трябва да мълчим и да преглъщаме, за да им позволим да изпуснат малко пара. Защото знаем, че всъщност не го правят с лошо сърце. Ние, мъжете, знаем това — ние, мъжете!“
Баща му се усмихна, Джо се ухили в отговор и това ново, взаимно разбиране между двама мъже, които понасят търпеливо женските укори, му се стори толкова весело, че избухна в смях. Смехът му ставаше все по-неудържим, докато майка му изведнъж се обърна.
— Така значи, започна и да ми се надсмиваш! Ще те науча аз тебе! Ще те напляскам така, че да ме запомниш!
Тя размаха сърдито кърпата за съдове и Джо се претърколи настрана, за да я избегне.
— Не съм ти се надсмивал, мамо!
— А защо тогава се хилиш така?
— Защото татко… ами, той направи такава гримаса…
Госпожа Караклоу се обърна към мъжа си.
— Значи ти си виновникът! Внимавай да не напляскам и теб!
Тя се запъти към мъжа си и Джо видя как баща му протегна силните си ръце и едната се сключи около блестящите китки на майка му, а другата обхвана пълната й талия. Госпожа Караклоу беше притисната здраво и не можеше да мръдне. Бащата наведе глава към Джо и проговори усмихнато: