Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Германският инженер по очна оптика Олаф Шмид проведе дългогодишен анализ на шлифовани планински кристали, които бяха открити на източния остров Готланд в гробове на викинги от 10. век. След като завърши своите проучвания Шмид създаде стъклени образци с почти съвършена асферична шлифовка. За делото си той дори беше награден с изследователската премия «Rupp-Hubrach» за очна оптика.
Ако човек постави една такава леща върху някакъв текст или пощенска марка, се получава образ, равнозначен на постигнатия със съвременна лупа с диаметър от пет сантиметра. През март 1999 г. своите научни експерименти инженерът още веднъж; повтори следното:
«Формата на лещата е толкова добра, че дори по днешните стандарти може да бъде определена като шлифована«.
С нея могат да се фокусират слънчеви лъчи така, че без проблем да се подпали лист хартия. И следователно през Античността употребата на «техническите помагала» би следвало да е съвсем по-различна. Изследователски екип на американския университет «Бъркли», който от доста време се занимава също с оптически предмети, предложи тезата, че «лещите на Готланд» са дошли от Византия, където станали собственост на викингите — чрез търговия или грабеж;. Във всеки случай много неща ни насочват към това, че някога тези находки са достигнали Босфора от Александрия и съответно в действителност са били египетско изобретение.
През 1912 г. в един гроб в Саккара археолози наистина откриха подобно увеличително стъкло от времето на фараоните, което би могло да е част от египетския «сехем». Изработената от планински кристал находка обаче не се оказва единствена. Британският музей в Лондон притежава дори лупа от планински кристал, както се доказа произведена с цезиев окис. Тя беше намерена при разкопки в египетския Хелуан. Най-учудващото в този артефакт обаче не е функцията му на увеличително стъкло, а следите от цезиев окис. Днес това химично съединение се произвежда с електронна технология. Странното е, че за целта е необходимо скъпоструващо, произвеждащо 20 000 волта устройство. А до този момент учените не са открили нещо подобно в Египет.
В музея на турската столица Анкара също съществува един оптически предмет, който беше открит от австрийски археологически екип при разкопки в древния Ефес. През тази леща пък надзъртали към микрокосмоса.
И в Александрийския фар съществували особени огледала, информира ни Лукиан, които имали същите свойства като тези на Сиракуза. С тези оптически съоръжения още тогава можело не само да се види сигнален огън на разстояние от 465 километра, но и да се поразяват неприятелските кораби. И ставало така: през деня можело да се използват слънчевите лъчи и посредством вдлъбнати огледала да се изпращат още по-мощни светлинни отражения.
Говори ли се тук за някакъв вид лазерни лъчи?
С понятието «wbs» жреците-учени на фараона обозначавали «завързания огън». И съответно не е трудно да предположим, че това най-малко е описание на «огнен лъч». Освен това около 214 г. пр. Хр. за вдлъбнатите огледала действително се е говорело, че те били предназначени за това да възпламеняват неприятелските кораби. Освен това се съобщава, че посредством стъклените огледала било възможно да се забелязват приближаващите кораби дълго преди те да станат видими с невъоръжено око.
Не са ли това улики и доказателства за факта, че нашата съвременна цивилизация не е първата по рода си?
Глава 6
Връзки с Космоса
Друга нишка, която води по следите на «Забранената египтология», ни предлагат особените сгради от Античността, чиито произход до днес практически все още е неизяснен. Към тях спадат най-очевидните относно древността на цивилизацията обекти, както и многобройни предпотопни каменни постройки, чиято възраст трудно може да бъде определена. Тук специално трябва да се обърне внимание на големия брой каменни и земни пирамиди, намиращи се в Австралия и Нова Гвинея.
В Папуа Нова Гвинея бяха открити пет частично запазени стъпаловидни пирамиди с височина около тридесет метра в девствените гори в района на Ийст-Сепик. Те са напълно идентични с една постройка, която беше открита още през 1984 г. североизточно от Брисбейн в южен Куинсленд (Австралия). Служещите вероятно за астрономически цели постройки по всяка вероятност не са дело на коренните жители на Австралия, а на един много по-развит народ от добре запознати с астрономията хора, живели по тези места преди много хилядолетия.
Както вече научихме от Глава 1, най-малко преди 3500 години древните египтяни на практика поне веднъж са успели да достигнат този континент. Следователно не само древните египтяни, но и създателите на древната култура на Египет, биха могли да са имали срещи с древното местно население на Австралия.