Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«О „Рогати“, който си в своя ад, с големия ужас в Дуат — свий ръката си и направи раменете си тесни (?)! Виж, аз влизам в съвършения Запад, за да се грижа за Озирис, да поздравя тези, които са произлезли от него«.
Първият от седемте мъдреци на Египет е наричан «Озирис». Докато останалите шестима изглежда са носили имена на риби, които насочват към срещите с Вестителите на култура на африканския народ на догоните. Номер две от тези мистериозни мъдри субекти носи името на вида «Мугил», а номер четири името, означаващо «сом». За петия и седмия се използва общото наименование за «риба», докато обаче имената на третия и шестия не могат ясно да бъдат идентифицирани. Седем мъдреци обаче има не само в Египет, но и при мезоамериканските народи, също така при индусите, както и при вавилонците, всички от които се появяват след един голям потоп и донасят новата култура със себе си. Те винаги отговарят за «Новото начало» и при индусите са наричани «риши», а при вавилонците «апкалу». Думата «апкалу» означава приблизително «Големият, който ни води». По-древното шумерско обозначение на тези мъдреци гласи AB.GAL., което означава «Майстор, който показва пътя». Както ни осведомяват плочките с клинописи, тези «мъдреци» първоначално се погрижили за премахването на техните укрепени преди потопа убежища и постройки:
«Когато всичкият народ слезе, той причини големи размирици и беди. Той срина светилището, жилището на великия Дингир-Мах, и предизвикващия страхопочитание блясък на градината от тази страна«.
Прозвището на тези субекти, появили се след потопа, между впрочем гласи «хората-птици», които са изобразени в запазените до днес храмови релефи като човешки сфинксове с глава на орел. Тук «орелът» би могъл да символизира способността за летене на тези мистериозни същества и същевременно да изразява техният «небесен произход». Действително в египетските йероглифи съществуват различни срички и знаци (ехи, епи, кем, па), които носят смисъла на «летене». При това всички думи, означаващи «летене», по принцип имат очертанията на «крило» или на «птица». Думата «кема», която е означение за «хвърлена тояга» или «бумеранг», се олицетворява от една летяща патица. Бумерангът, който по всяка вероятност древните египтяни донасят от Австралия, с оглед аеродинамичната си характеристика в действителност представлява пречупено крило, което именно заради това прави възможно връщането на хвърленото оръжие в изходната му точка.
Единственият запазен до днес модел на египетски безмоторен самолет се съхранява под ключ в Египетския музей в Кайро. Той е от 3. век пр. Хр. и е открит на 12 май 1898 г. от френски археолози в Саккара. Този модел на самолет носи надписът «пади-имен», което означава приблизително «Подарък от мъдреците».
Както вече споменахме, в 4 глава на индуистката книга «Samarangan-Asutrad-Hara» съществуват указания за този кораб, при което става дума за дървен парапланер с помощен мотор, който освен това можел да бъде комбиниран с въздушен балон с горещ въздух. На пръв поглед би могло да изглежда примитивно, но по-нататъшните описания свидетелстват за съвременна астронавтика. Според преданията летящите кораби били построени с помощта на още по-стари текстове «на мъдреците». Основното тяло на машината, за която подробно се говори в Глава 31, стихове 95–100, приличало на голяма птица и било от дърво, при което отделните части били слепени с нещо като «цимент» («voyvalepa»). Във вътрешността се намирали четири метални резервоара («kumbha»), които били пълни с някаква течност, напомняща нашия живак, и представлявала горивото. Всъщност дори и в Стария завет съществува сигурно указание за изкуствени полети, което обаче заради една допускана досега преводаческа грешка днес не се взема под внимание. Юдейската дума «нешера» от Библията, която в латинския вариант на Стария завет е преведена като «орел», всъщност е извлечена от «бучащ шум» или «светкавица» и затова е отъждествена единствено ономатопоетично (звукоподражателно) с бръснещият полет на орела. Но юдеите много добре са знаели кога са говорили за морски орел-рибар или сокол: орелът-рибар те наричат «перес», а сокола — простичко «нез». Думата «нешер» напротив дори не е юдейска дума, а идва от древноегипетското «нехендж» («nechenj») (Хор) и «нехаб» («nechab») (Нехбет), Богинята пазителка на Горен Египет. Както вече видяхме, Бог Хор от своя страна е свързан с «крилатия слънчев диск», чието местопребиваване най-често било в един подобен на леярска пещ сандък в «Нехен» (Йеранокополис) и от там можел да се издига до небесния хоризонт и отново да се приземява.