Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Че тук става дума за летящ кораб се подкрепя и от преданията за мезоамериканските мъдреци. При тях предводителят на Седемте мъдреци се казвал Кетцълкоатъл или Кукулкан, което нашите египтолози превеждат най-често грешно като «Пернатата змия». Правилният превод на «Кетцъл» (крило) и «Коатл» (змия) би трябвало да бъде съответно «Крилатата змия». Така, що се отнася до египетската митология и Седемте мъдреци, «Кетцълкоатъл» би могъл да се идентифицира с божеството «Сокар».
Това което постоянно се изпуска от съвременните изследователи по отношение на мезоамериканските Вестители на културата е прозвището на тези мистериозни посетители «Ah roxa lac», което може да бъде преведено като «Господар на зелената плоска черупка».
Става ли дума тук за подобните на НЛО летящи кораби?
За пристигането на мъдрия Тот в храмовите надписи може да се прочете следното:
«Твоето място от памтивека е могилата на Вену; ти изплува на сушата от морето на ножовете и във водата се появи от Тайното яйце«.
В египетската Книга на мъртвите, афоризъм 17, 209, се говори, че върховният Бог Ра също притежавал една небесна черупка:
«Ра, който е в яйцето; Ра, който плува върху своята небесна черупка«.
Египетският висш жрец Пет-Озирис, който посочва древноегипетския град Хермопол като мястото за останките на тези летящи черупки, съобщава, че «двете половини на яйцето» по негово време все още били запазени. Естествено до ден днешен нито един египтолог не е направил сериозно усилие да открие тези останки. Но пък други археолози, които се довериха на древногръцката митология и последваха тези приказно звучащи информации, имаха успех — в това да открият например легендарната Троя или пък останките на Минойската култура.
Пет-Озирис също ни насочва към евентуалното лобно място на тези мистериозни небесни черупки:
«Яйцето се намира на едно тайно място в древната могила на „Пламтящия остров“ в морския океан«.
Както се уверихме, много от тези особени уреди, намирали се в ръцете на онези мистериозни свръх-същества, създават тоталното впечатление, че става дума за съвременна техника, която обаче ние днес можем да притежаваме единствено заради това, че развитието на науката през последните години направи грамаден скок напред. Също когато през нощта на 24 срещу 25 април 1990 г. NASA отвори един прозорец в космоса чрез Космическия телескоп «Хъбъл», никой от участващите не можеше да знае, че за древните фараони това не е било някаква новост. За техническите свойства на египетската «Зряща птица» научаваме от Papyrus Tebtunis:
«Аз мога да виждам до края на мрака, и аз мога да провидя през морето чак до праводите Нун«.
Този цитат описва свойствата на египетската «Зряща птица», която можела да сканира земната повърхност подобно на днешните сателити. В текстовете от пирамидите § 389 се говори също и за «…планината на Зрящата птица», която може да се оцени като указание за фактическата функция на пирамидите. Освен това от съдържанието на текстовете можем да помислим, че Зрящата птица подобно на телескопа «Хъбъл» можела да вижда в дълбокия космически мрак.
Трябва ли да сметнем тези улики за египетското съответствие на телескопа «Хъбъл»?
Не само еврейско-християнската религия и исляма всички религиозни учения са съхранили подобни принципни положения за «всевиждащия Бог». Може би това е стар спомен за времето, когато човечеството още било наблюдавано и контролирано от съвременно изглеждащи сателити. Всъщност, ако си припомним Богинята Ищар, която наблюдавала от небето борбата между Гилгамеш и Хумбада, ами това всъщност говори именно за една такава епоха, в която сателитите отдавна са били вече открити. От «Апокрифите» (забранените библейски текстове) знаем за пътуващите патриарси, такива като Аврам, Барух, Енох и Мойсей, които съпровождани от божествени същества предприемат пътешествие из космоса. Например в Глава 6, 1–2 Барух ни информира за Апокалипсиса, който е видял:
«И видях една птица да лети пред Слънцето голяма колкото девет планини«.
След като видението приключило Барух питал мъдрецът за техническите свойства на птицата, при което получил отговора:
«Това е пазителят на земния път. Птицата минава покрай Слънцето, и като разперва крилата си улавя неговите лъчи, които са като огън«.