Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
От римо-гръцкия историк Диодор от Сицилия от друга страна разбираме, че:
«Този, който първоначално властва в Атлантида, е Коелус…»
Вследствие на това архитектът на Стоунхендж би трябвало да е свързан много тясно с обгърнатия в легенди континент Атлантида, който по сведения на Платон е потънал около 9400 година пр. Хр. вследствие на природно бедствие.
След като Иниго Джоунс се запознал внимателно с наличните писания, той пише, по повод на древните източници, едно писмо до крал Якоб I:
«…Той научил хората да живеят заедно, да обработват земята, да основават градове, и възпитал диваците на цивилизован живот и общуване. Той управлявал голяма част от земята от изток на запад и бил превъзходен звездоброец и обяснявал на хората какво има да се случи. Според положението на Слънцето той разделил годината на месеци. Поради дълбоките си знания за звездното небе, хората го засипвали с безкрайни почести и го почитали като Господ. Те го наричали Коелус и свързвали името му с познанията му за небесните тела. В тази антика подредените камъни представляват имитация на цялостна композиция от различни звезди, които виждаме на небето във формата на кръг, наречен „Небесната корона“«.
Така още през 16. век придворният архитект Джоунс открива едно по-старо наименование на Стоунхендж, което в своето оригинално изложение той нарича «heavenly Crown». Следователно още тогава архитектът е могъл да каже какъв е смисълът на Стоунхендж, като прави връзка между тази постройка и кръговото движение на звездите и като цяло предпоставя връзката с космоса. Освен това съществува и поименно назован архитект.
А какво казват представителите на научното съсловие?
Както и по въпроса за все още спорния архитект на тази постройка, техните мнения за смисъла и целта й се разминават.
Въпреки че за днешната наука истинските строители на Стоунхендж; все още са неизвестни, информацията и откритията на придворния архитект Иниго Джоунс продължават да се игнорират. Днес все пак знаем, че без съмнение този монумент някога е служел за обсерватория. Съвременните учени никога не биха могли да обяснят причината, поради която Стоунхендж е бил построен, защото при проучванията си никога не са вземали под внимание ориенталските влияния. Защото научния възглед, че европейските «мегалитни култури» се развивали независимо от ориенталските и египетските аспекти на влияние, трябва да отхвърлим като недомислена простотия!
Още през 1967 г. професор Йонатан Мизрахи от Института по археология към Харвардския университет и професор Антъни Ейвъни от университета Колгейт в селището Квацрин (Израел) откриха мегалитни каменни кръгове, които нарекоха «Гилгал Рафаим» («Gilgal Rafaim»). Заради постоянните политически безредици в Близкия Изток тази постройка можеше да бъде разчистена едва между 1988 и 1991 г. и само след няколко години тя се превърна в атракция на археологическия музей в Квацрин.
Тази кръгла каменна композиция съгласно изследователския доклад на професор Мизрахи представлявала астрономически календар, който водел началото си от народа «Енак». Според библейската легенда това бил «исполински род», който трябва да е пребивавал в околностите на днешен Квацрин. През 1997 г. израелски антрополози наистина успяха да открият подобни следи — свръхголеми кътници и сечива, които от гледна точка на естествената наука до днес трудно могат да се класифицират историко-хронологически. Напротив в Стария завет, Второзаконие 3:11, се описва външният вид на цар Ог от Васан, който според това описание принадлежал към исполините:
«Защото само васанският цар Ог, оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк четири лакти, мъжки лакти«.
Това желязно легло, за което става дума, следователно е с големина 4 х 1,8 метра. Този размер приблизително отговаря на големината на шумерския герой Гилгамеш, който според месопотамската хронология бил наполовина с божествен произход и затова е смятан за полу-Бог. Съгласно Стария завет тези исполини са наричани още «ханнефилим» и са смятани за «хаггибборин» («Могъщите герои») на древните времена, появили се вследствие на връзката между човешките дъщери и Боговете. Освен в Израел вкаменели останки от тези исполини могат да бъдат доказани и на остров Крета, в Африка и дори в Австралия.