Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
В доклада за разкопките от 1984 г. записан от археолога д-р Рекс Гилрой на 14 октомври пише:
«С течение на последните дванадесет години имах възможност да проведа изчерпателни разкопки в западен Нови Южен Уелс на осем различни предисторически лагерни обекта. Там открихме многобройни брадви, бухалки, секири с напречни остриета, ножове, длета, сатъри и други артефакти, които понякога тежаха от шест до шестнадесет килограма. Освен артефактите имаше и вкаменели остатъци от големи човешки кътници, между които един, чиято дължина е 67 милиметра. Повърхността на коронката на този зъб е 50 х 42 милиметра, което изглежда прекалено голяма за човек. Имаше още животински кости, които очевидно са служели за храна на лагеруващите тук ловци. Като време тези находки могат да бъдат отнесени към плиоцена — тоест отпреди 500 000 години. Артефактите, зъбите и другите останки показват, че тези същества са били високи между 3,6 и 6 метра и тежали няколкостотин килограма. Уликите сочат към два различни вида много големи хора или великани, които някога са обитавали този регион. Следи от стъпките на тези великани има дори и в Куинсленд, както и в Нови Южен Уелс«.
Дали тук не става дума за народа на Енак?
Всеки, който поне малко се е запознал с Библията, със сигурност знае за битката на цар Давид срещу исполина Голиат. И височината на Голиат според Библията е шест лакти и една педя, което според нашите мерки в метри отговаря на 2,9 метра. При това египетския жрец и хронист Мането съобщава в своята хронология за т. нар. «Уединени» или «полу-Богове», които трябва да са царували между 7100 и 5000 година пр. Хр. Мането също определя техния ръст на 2,85 метра, което наподобява развитието на Голиат. Най-високият човек на земята през 20. век беше един американец на Име Роберт Уолдоу (1918–1940), който достигнал внушителния ръст от 2,72 метра. Най-високата жена се оказа китайката Ценг Жин-Лиан (1964–1982), която на 18 годишна възраст била висока 2,47 метра.
Следователно информациите на древните хронисти по отношение на съществувалия в предисторията исполински род съвсем не звучи толкова измислено, колкото някои археолози се опитват да го представят. По всяка вероятност съответните гени на растежа все още са налице в човешкото тяло и от време на време излизат от контрол. Към това се добавя, че — ако проучим библейските сведения — в действителност и тези първични източници водят началото си от Египет. Думата «Енак» в юдейският оригинал всъщност се пише «anaq» и идва от египетското «Iy-anaq», с което се имало предвид живущите в град Танис «херои». Атрибутите на «Iy-anaq» били щит, меч и бойна колесница, които от своя страна ни връщат към близкоизточната Богиня на войната «Астарта» и го равнопоставят на Изида.
Дали всичко това има пряка връзка със Сириус? В египетското селище Набта Плая, намиращо се на около 75 километра югозападно от Абу Симбел, един археологически екип под ръководството на американския антрополог професор Фред Уендорф успя да открие през 1998 г. миниатюрен модел на Стоунхендж. Останките от египетската кръгова каменна постройка се намират на бреговата ивица на някогашно сладководно езеро, съществувало на това място преди 11000 години. По мнението на антрополога тази постройка представлява най-стария открит от науката до момента каменен календар. Композицията се състои от побити в кръг 2,5-тонни мегалитни колони и тя не може да бъде приписана на никой досега известен ни египетски народ. Четири двойки камъни, намиращи се вътре в кръга, лежат близо един до друг и са видимо по-големи от останалите и прибавят около 10 тона към теглото. Те са наречени «Портите» и функцията им все още не е обяснена задоволително. Всеки две каменни двойки на срещуположната страна на кръга са точно в посока север-юг, а другите две са ориентирани на 70 градуса на североизток. Тази посока указва позицията на Слънцето на 21 юни, началото на лятото — и съответно началото на дъждовния сезон по тези географски ширини. Особеното в тази постройка е не само приликата й със Стоунхендж:, а и това, че тя води началото си от около 10 000 година пр. Хр. Приятелят на Фред Уендорф, археологът професор Дж. МакКим Мелвил от университета в Колорадо, казва за досегашните проучвания на изследователския екип следното:
«Това е най-старата документация за астрономическа подредба на камъни в света, което потвърждава, че строителите на тази постройка още преди 12 000 години са били изтъкнати конструктори, които по всяка вероятност са и отговорни за развитието на египетската висока култура«.
В близост до календарния кръг Уендорф и неговият екип освен това откриха едно място, в което — подобно на разкопките в Анадола — бяха намерени безброй животински кости и една висока два метра купчина с отпадъци. Професор Уендорф интерпретира това като мястото, където се празнували ритуалите за новогодишния празник и съответно началото на дъждовния период. Освен това по време на сезонът за разкопки през 1999 г. бяха открити други мегалитни блокове също с тегло по 2,5 тона. Особеното тук беше в това, че единият от каменните блокове е обработван и по него има идеограми. Професорът предполага, че това би могло да представлява най-старата египетска скулптура и да отбелязва началото на ерата на египетското каменоделство, което предполага, че тогавашните обитатели на мястото са живели в добре организирана общност. За това говорят и изкопаните 75 овални, изградени от грамадни камъни къщи, които при това — откри професор Фред Венва били построени по права линия.