Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Школа за магии (Книга първа)
Школа за магии (Книга първа) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Школа за магии (Книга първа)

Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:

На безлюден път някъде дълбоко в Русия американски турист се натъква на необикновен беглец — бивш американски военнопленник, който разкрива потресаващата тайна за един неподозиран свят. Това е „Школата за магии“ — чудовищна конспирация на КГБ, насочена срещу сърцето на Америка.
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 155
Перейти на страницу:

— На мен ми трябва един час — каза Лиза, обърна се и влезе в сградата.

Алеви погледна изпитателно Холис.

— Знаеш ли, грешката е моя, че ти разреших да я вземеш със себе си.

— Мисля, че я излекувах от увлечението й по шпионажа.

— На мен пък ми се струва, че е станало точно обратното. Сработихте ли се добре?

— Тя много ми помогна.

— Може би трябва да я завербуваме — каза Алеви.

— Притежава всички необходими качества. А в момента нямаме никакви жени сред нас.

— Ще позвъня на Лангли. Кое е най-впечатляващото й качество?

— Чувството за хумор пред лицето на опасността.

— Ще трябва да го обсъдим в най-скоро време.

— Добре. Но не и на открито, където микрофоните подслушват всичко.

Холис се обърна и влезе в сградата. Прекоси фоайето и излезе на задната тераса. Лиза беше там и го чакаше.

— За какво разговаряхте със Сет?

— За твоите качества.

Тръгнаха по пътеката, обградена с брези, към нейното жилище.

— Чудех се дали ще се върна отново тук — проговори тя.

— Да не съм чул повече оплаквания от апартамента ти!

— Няма, сър. Обичам банята си. Ще целуна плочките.

Холис погледна към полянката. Джон Улман от Консулския отдел учеше сина си да кара велосипед на две колела. Докато ги нямаше, бяха направили плашилото и в нозете му имаше три тикви, издълбани по най-причудливи начини. Холис се обади:

— Но няма царевични стъбла.

Тя проследи погледа му.

— Да, няма царевични стъбла.

И двамата се усмихнаха.

— Как ще я караме сега? — осмели се да попита Лиза.

Холис сложи ръце в джобовете си и сви рамене.

— Това отговор ли е?

— Как я караш със Сет?

— Всичко свърши.

— Тогава защо е ядосан?

Тя метна чантата на рамото си.

— Ами отговори си сам. — Обърна се и се отдалечи по пътеката. Холис постоя малко, после тръгна през двора към жилището си.

Част втора

13.

Сет Алеви обясняваше на Чарлз Банкс:

— Джон Улман от Консулския отдел тръгна за Шереметиево, за да се заеме с работата, която полковник Холис не е довършил.

Холис забеляза, че Алеви говори предимно на Банкс, като пренебрегва него и Лиза.

Банкс бе облечен официално, докато останалите носеха всекидневни дрехи. Холис се бе изкъпал и сложил дънки и бархетна риза. Алеви бе с панталон и пуловер с остро деколте. Според Холис Лиза изглеждаше чудесно в бялото си поло и тесните дънки, но забеляза, че се държеше с него някак хладно. Холис и Банкс седяха в двата края на заседателната маса в обезопасената стая на посланика, а Лиза и Алеви се бяха настанили по средата един срещу друг. Красиво изписан надпис, поставен в рамка на стената, гласеше:

„Поведението на всеки дипломат е винаги от изключително важно значение, защото един глупав ход от негова страна може да унищожи всички останали за броени минути.“

Лорд Хъмфри Тревеян

1973 г.

Холис помисли, че Банкс и посланикът навярно ще докажат това твърдение на практика през идните няколко седмици.

— Очевидно — продължи Алеви — не можем да върнем наетото жигули, така че се обадихме в Интурист и им казахме, че колата се е развалила на жп гара Гагарин. Сигурно ще ни тръснат някоя внушителна сметка за това.

Холис добре знаеше, че Алеви изобщо не се интересува от тези дребни административни проблеми — за разлика от Чарлз Банкс. Едно от основните правила на дипломата беше никога да не се нарушават местните закони и да не се засяга по никакъв начин страната домакин. Дори и когато връчваш декларация за обявяване на война на външния министър, трябва да бъдеш учтив и любезен. Холис забеляза, че Алеви се опитва да печели точки пред Банкс за негова сметка, и реши да му се притече на помощ. Той каза:

— Колата се нуждае от изчукване.

Банкс се обърна към него:

— Изчукване?

— Просто ударих едно дърво. На дървото почти нищо не му стана.

— Ясно — Банкс преглътна. — И така… — Той погледна Лиза, после Холис и с доста сериозен тон каза: — Нито един от двама ви не информира посолството за вашето местонахождение. Това е в противоречие със задълженията ви и е сериозно нарушение на изискванията за сигурност, да не говорим за опасността лично за самите вас. — Банкс отново погледна единия, после другия. — Имате ли някакво обяснение? Госпожице Холис?

— Както разбрахте, бяхме заедно — отговори Лиза. — Не успяхме да свършим работата си в Можайск, преди да се стъмни. В странноприемницата нямаше стаи, всъщност там нямаше никаква странноприемница, така че прекарахме нощта в един колхоз — това е колективно стопанство, Чарлз, там нямаше телефон.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)