Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Вратите се затвориха зад него и Холис се озова на Червения площад срещу храма „Василий Блажени“. На площада се допускаха само превозни средства на Кремъл, а сега бе най-оживеният час за пешеходци и тук гъмжеше от хора. Затова Холис харесваше това място точно по това време. Той премина през тълпата по диагонал пред мавзолея на Ленин, където огромна опашка чакаше, да види балсамирания труп. Мина бързо покрай големия ГУМ в северния край на площада и погледна назад, но не забеляза двамата мъже с черни палта. Холис слезе по едни стълбички от тротоара и тръгна надясно към метрото. Пусна пет копейки в турникета и стъпи на ескалатора. Влезе в огромната мраморна метростанция с кристални полилеи. След минута влакът пристигна. Той се шмугна между пътниците и взе метрото до следващата спирка — „Дзержински“. Доближи се до групичка от около двайсетина души, скупчили се един до друг. Младо момиче с огненочервена коса обясняваше нещо на хората. Чу я да говори на английски със слаб акцент:
— Зад вас е Държавният политехнически музей, чиито експонати проследяват развитието на руското инженерство. — Екскурзоводката от Интурист хвърли любопитен поглед към Холис и продължи: — От лявата ви страна се издига Историческият музей на Москва. В него можете да видите как съветското социалистическо строителство е превърнало стара Москва в един от най-красивите градове на света.
Холис забеляза, че американските туристи го поглеждаха едва забележимо. Някои от тях със сигурност си въобразяваха, че той е от КГБ. Всъщност им се искаше да е точно така. Това бе част от цялата екскурзия. После у дома щяха да разказват злокобни историйки.
— Отляво — продължаваше червенокосата с плътен глас, в който имаше нещо много секси — е музеят „Маяковски“ — домът, където прочутият поет е прекарал последните единайсет години от живота си.
— Ще има ли процес? — попита съседа си някой пред него.
Холис помисли, че ако има процес, един от въпросите трябва да бъде: „Вярно ли е, че самоубийството на Владимир Маяковски е резултат от разочарованието му от живота в Съветския съюз?“
— В центъра на площада виждате бронзовата статуя на Феликс Дзержински — велик партиен ръководител, съветски държавник и близък съратник на Ленин.
Холис помисли, че тя трябваше да прибави и: „масов убиец и основател на ужасния апарат за Държавна сигурност“.
Екскурзоводката посочи отвъд площада:
— Онази красива сграда с високите сводести прозорци е „Детский мир“ — най-големият магазин за детски играчки в Москва. Руснаците обичат да глезят децата си — довърши наизустеното тя.
Сред тълпата се понесе шепот и една жена се провикна:
— А може ли да го посетим?
— В свободното ви време.
Някой се изсмя.
— Сега ме последвайте — каза рязко екскурзоводката. — Тръгваме към автобуса, да?
— А коя е голямата сграда ей там? — попита един мъж.
— Онова — отговори момичето спокойно, без дори да погледне накъде сочи човекът — е сградата на Комитета по енергетика.
И това наистина е сградата на Комитета по енергетика, помисли Холис, ако представата ти за електрическа енергия са петдесет вата, включени към ташаците ти. Той се загледа в групичката, която се отправи към червено-белия автобус на Интурист. Минувачите московчани оглеждаха дрехите на чужденците и на него му се прииска американските туристи да се научат да се обличат по-добре. Няколко души от групата се обърнаха и снимаха „Комитета по енергетика“, вероятно осведомени от по-благонадежден източник, че това е главното управление на КГБ — прословутият затвор „Лубянка“.
Уличното осветление светна, въпреки че все още не бе много тъмно. Холис извади значката с лика на Ленин от джоба си и я сложи на ревера, после седна на една пейка, която гледаше към проспект „Маркс“. Извади от куфарчето си зелена ябълка, парче козе сирене и малко джобно ножче. Покри коленете си с памучна салфетка и започна да бели ябълката и да реже сиренето. На пейката отдясно възрастен човек ядеше черен хляб. Пейките в парковете на Москва бяха нещо като заведения за бърза закуска. Холис хвърли парченце ябълка на ято врабчета, които се разхвърчаха, но после отново се върнаха и започнаха да кълват.