Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Хората се черпеха с храната, която носеха, и се шегуваха с качеството на продуктите.
— Дори и московчанин не би купил твоите ябълки — каза една жена.
— Ще кажа, че това са репички — бе отговорът.
Всички се засмяха.
Старец поднесе нарязан домат под носа на Холис. Той взе капещото парче от загорелите му пръсти.
— Благодаря ти, старче. — Подаде го на Лиза: — Изяж го.
Тя се поколеба, после го напъха в устата си.
— Вкусно. Дали някой не носи портокалов сок?
— Гледай да не им привличаме вниманието. Прави се на заспала или на простодушна.
— Мога ли да си запаля цигара? — прошепна Лиза на руски.
— Не тука. В тоалетната.
— Искаш ли още една круша? Или малко мед.
— Не, скъпа.
Холис огледа вагона. Беше доста приличен. Чист, с дантелени пердета на прозорците и малки вазички, прикрепени към первазите, в които имаше по една истинска роза. Установи, че колкото повече неща виждаше от Русия, толкова по-малко разбираше тази страна. Но прозорците бяха мръсни и това някак си го успокояваше.
Разговаряха малко. Холис каза на Лиза, че може да стане само ако й се налага да използва тоалетната. Кондукторката — жена на средна възраст, едва си проправи път и когато стигна до тях, ги удостои с малко повече внимание, отколкото изискваше проверката на билетите им.
— Московчани ли сте? — попита тя.
— Не, естонци сме — отговори Холис. — От Москва отиваме в Ленинград, после у дома — в Талин.
— А-ха. Много добре говорите руски. — Тя огледа Лиза от горе до долу: — Имате много хубави ботуши.
— Благодаря.
— В прибалтийските републики винаги има по-хубави стоки. Това не мога да го разбера. — Подаде билетите на Холис. — Приятно пътуване!
— Благодаря.
Влакът набираше скорост. Пуснаха музика — не класическа или фолклор, която обикновено се чуваше на обществени места, а нежна, приятна за ухото музика, съветска музика.
Влакът спря на гарата в Можайск. И тук цареше същата блъсканица, хората мъкнеха същите издути картонени куфари и невзрачни вързопи. Пътниците се качваха само в последните два вагона. На перона имаше войници и милиционери. Холис и Лиза се отпуснаха в седалките и се престориха на заспали. Влакът потегли и продължи пътешествието си сред мрачния руски пейзаж.
На гара Галицино спряха само за пет минути и скоро след като потеглиха, видяха Ленинските възвишения.
— Почти сме у дома — отбеляза Лиза. — Не, съвсем не сме си у дома.
Влакът спираше за кратко на малките гарички в предградията — Кунчево, Фили, Тестовская.
— Защо не слезем? Оттук можем и пеша да се приберем в посолството — предложи Лиза.
— Нали казахме, че пътуваме за Ленинград, следователно трябва да слезем на Беларуската гара.
— Аз пък искам да сляза тук. Стига ми толкова.
— Седни.
Лиза отново седна на мястото си.
— Съжалявам. Малко се поизнервих. Вярвам ти. Справи се великолепно. Дори и да се случи нещо и да не стигнем до посолството… А как ще влезем в посолството, ако ония „слухари“ ни чакат близо до вратата?
— Ще ти покажа един номер.
— Няма да е зле.
Експрес „Белорусия“ от Минск пристигна на стогодишната Беларуска гара в дванайсет без десет. Холис и Лиза слязоха бързо и си запроправяха път сред тълпата. Холис забеляза, че завръщащите се в далечните си родни места хора съвсем не бяха опразнили торбите. Те отново бяха претъпкани, но този път с дрехи, обувки, домакински уреди и различни видове московски глезотии. Най-ненужното нещо, което връщаха обратно, бяха останалите след пазаруването им рубли. Няколко добре облечени московчани поглеждаха враждебно провинциалистите и в погледите им сякаш се четеше неодобрение заради това, че и селяните вече ги конкурират в пазаруването на стоки.
Холис и Лиза минаха покрай патрулни двойки на КГБ, каквито имаше на всеки транспортен възел в Съветския съюз и от които еднакво се стряскаха и чужденците, и местните граждани. От гарата излязоха на площад „Горки“, сред който се издигаше огромната статуя на писателя. Небето бе сиво както обикновено, а въздухът, за разлика от свежия въздух в провинцията, бе мръсен и задимен. Пресякоха площада и тръгнаха към Кремъл по улица „Горки“ — главната улица на Москва. Холис вкара Лиза в хотел „Минск“ и влезе в телефонна будка в края на фоайето. Набра номера на посолството и разговаря с патрула, после с дежурния офицер, който се оказа заместникът му — капитан О’Шей.