Ден нула [calibre 1.48.0]

Той почеса котката по корема, стана и излезе.

Извади ролка жълта лента от багажника и я опъна пред входа на офиса, като преди това го заключи.

Лентата се виждаше отдалече и посланието ѝ беше ясно: НЕ ВЛИЗАЙ!

Тръгна към своята стая, гледайки в краката си. Търсеше жици и подменени плочи, но не откри нищо. Взе един камък от цветната леха, която обикаляше паркинга. Претегли го в длан, а след това го хвърли към вратата и приклекна зад колата си. Камъкът удари вратата и падна пред нея. Не се случи нищо. Избра си още един и се прицели в топката на бравата.

Отново нищо.

Той извади от раницата си дълга телескопична палка, която приличаше на въдица. Подвижните щипки в горния ѝ край можеха да задържат най-различни дребни предмети. Затъкна ключа на стаята в една от тях, разгъна палката и се огледа. Наоколо беше пусто.

Пъхна ключа в ключалката, превъртя го и бутна вратата с върха на палката.

Отново нищо. Нито експлозия, нито огнено кълбо.

Той прибра палката, заключи колата и влезе в стаята си. Остана неподвижен в продължение на няколко секунди, докато очите му свикнат с мрака.

Всичко изглеждаше наред. Въпреки това провери с фенерчето малките капани, които беше заложил. Бяха непокътнати.

Затвори вратата, светна лампата и седна на леглото. В главата му отново изплуваха претърпените провали. Не забеляза навреме жицата, задействала детонатора. Не успя да спаси Луиза.

Погледна часовника си и се запита дали да се обади на Коул. Тя вероятно вече спеше. А и какво точно щеше да ѝ каже?

Легна по гръб, без да изпуска пистолета. Той щеше да остане в ръката му през цялата нощ.

Джиесемът му зажужа. Погледна дисплея и простена.

— Здравейте, сър.

— Лоша работа, стрелецо — рече баща му.

— Какво се е случило, сър?

— От Върховното командване не идват никакви заповеди, а това означава свободна съботна нощ. Какво ще кажеш да се съберем и да си спомним за старите времена? Можем да хванем някой транспортен самолет, който излита за Хонконг. Знам някои местенца там със страхотни мацки.

Пулър развърза връзките на маратонките си и ги изрита от краката си.

— Давам наряд, сър — отвърна той.

— Можеш да се смениш, войниче. Това зависи единствено от теб.

— Специална заповед, сър. Директно от щаба.

— Защо аз не знам нищо за нея? — изтъня гласът на генерала.

— Прескочили са местното командване, сър. Не попитах защо. Служа в армията и съм длъжен да изпълнявам заповедите на висшестоящите.

— Ще звънна, където трябва. Това трябва да се прекрати. Ако още веднъж ме прескочат, ще ги разкатая!

— Да, сър. Разбрано, сър.

— Тежко им!

— Да, сър. Желая ви приятно прекарване в Хонконг.

— А ти се дръж, стрелецо. Пак ще ти се обадя.