Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин сграбчи протегнатата ръка и в същия момент коленете му омекнаха. Просто се свлече, докато още се държаха за ръце, а гласът му се пропука и едва успяваше да говори.
- Просто исках… да си добре… исках… ти да… си добре, о, Господи… заради дъщеря ти… просто исках да си добре…
Зейдист, братът, който никога не докосваше никого, се протегна и сложи ръка на сведената глава на Куин. Погледна нагоре и каза тихо:
- Не пускай никого тук. Дай му минутка, става ли?
Блей кимна и като се обърна, блокира вратата с тялото си.
- Добре са, и двамата са добре…
Докато даваше обяснения пред тълпата, забеляза, че сред лицата, които го зяпаха, не се виждаше Бела. Къде ли беше тя...
- Зейдист! Зеееееееееейдист!
Писъкът се разнесе по цялата искряща в синьо морава, когато горе, на терасата, самотната фигура скочи в снега и хукна през глава. Много от присъстващите подвикваха нещо на Бела, ала той се съмняваше, че тя изобщо ги чува.
- Зееееееееееейдист!
Когато наближи съвсем, Блей се пресегна да я хване, притеснен, че може да се забие право в самолета. Господи, никога нямаше да забрави изражението на лицето ѝ - бе по-ужасяващо от всички зверства, на които някога бе станал свидетел, все едно я бяха одрали жива, бяха откъснали ръцете и краката ѝ и сега отделяха плътта от тялото ѝ парче по парче.
Куин изскочи от самолета.
- Добре е, нищо му няма, уверявам те – наистина е добре.
Бела замръзна, сякаш това бе последното нещо, което очакваше някой да каже.
- Моя нала, влез вътре, - каза Зи със същия тих тон, с който говореше на Куин. – Ела тук.
Жената всъщност погледна към Блей, за да се увери, че чува правилно. В отговор той просто я хвана за лакътя и ѝ помогна да мине през малката врата на самолета. После се извърна и отново блокира вратата с тялото си. Когато отвътре се разнесе женски плач на облекчение, той видя как Куин разтърка очите си с ръце, все едно изтриваше собствените си сълзи.
- Дяволите да го вземат, синко, не знаех, че можеш да пилотираш самолет, - каза някой.
Когато Куин вдигна поглед и се огледа наоколо същото направи и Блей. Сцената изглеждаше пост-апокалиптично: на мястото на траекторията на полета се бе образувало малко дере, все едно Господ бе надраскал с пръста си тънка линия по средата на градината.
- Всъщност… не мога, - измърмори Куин.
Ви пъхна ръчно свитата цигара между устните си и протегна ръка.
- Върна моя брат у дома цял и невредим. Майната му на останалото.
- Даваш ли дума?
- Да, да благодарим на Бога...
- И още как...
- Амин...
Един по един, членовете на Братството се приближиха, и протегнаха ръце, стиснали кинжалите си. Процедурата отне известно време, ала очевидно на никой не му дремеше за студа.
Блей определено не го усещаше. До степен, че изпадна в параноя. Бръкна на топло под коженото си яке, напипа гръдния си кош и се ощипа колкото може по-силно. Ауч.
Затворил очи, той отправи молитва наум, радостен от развоя на събитията, и благодарен, че не се стигна до кошмара, който можеше да се случи.
Цялото внимание изнервяше Куин. Едва ли малкия му фантастичен полет можеше да мине за велико Дзен преживяване. Парещото му лице заради ледения вятър, болките в раменете и гърба, треперещите крака – имаше усещането, че още е там горе, молейки се на същества, в които не вярва, все още на ръба на смъртта. На всичко отгоре се чувстваше адски засрамен – да рухне така пред Зи! Като някакъв абсолютен женчо.
- Може ли да погледна? – попита д-р Джейн, наближавайки тълпата.
Идеята беше добра. Нали целта на полета беше точно защото раниха Зи толкова зле, че не можеше да се дематериализира?
- Куин, - каза жената.
- Извинявай. – Беше застанал на пътя ѝ. – Чакай, сега ще се отместя...
- Не, не искам да преглеждам Зейдист. Ти ми трябваш.
- Ъх?
- Кървиш.
- Така ли?
Докторката обърна ръцете му нагоре.
- Виждаш ли? – Виждаше се, че от ръцете му капе кръв. – Току-що избърса лицето си. Имаш дълбока рана на главата.
- О. Добре. – Може би затова се чувстваше толкова замаян. – Ами Зи...
- Мани вече е при него.
Ха. Сигурно бе пропуснал тази част.