Сбъдната любов

– Приготви се! – изкрещя Куин с всичка сила. Сцената премина в забавен каданс, всичко стана по-интензивно – звуците, секундите, паренето в очите, докато гледаше право напред, усещането как тялото му се удря назад в седалката… По дяволите. Бе забравил да си сложи колан. Не си беше направил труда. Прекалено много други неща имаше, за които да мисли. Глупак… В този момент удариха нещо. Силно. Самолетът отскочи, удари нещо друго, рикошира от нещо и отскочи отново. През цялото време главата му се удряше в тавана, а задникът му подскачаше върху седалката, а неговият... Да кажем, инструментът му. Следващата фаза от адското кацане представляваше трусове-отскоци-потръпвания, които почти го изхвърлила от пилотската кабина. Това там беше земята – трябваше да е – и по дяволите, приближаваха се твърде бързо. Светлините се размазваха в процорците като в Студио 54***, докато на практика за миг ослепя. Като се вземат предвид бързите проблясъци светлина от стробоскопичните лампи, разбра, че бяха в градината, но нямаше да им стигне мястото. Като дръпна кормилото, направи опашен свредел****, като се надяваше, че законите на физиката, които действаха при автомобилите извън контрол, ще имат сила и сега: без спирачки, ограничена площ и единственият начин да забави, беше това влачещо движение. Центробежната сила го запрати от другата страна на кабината и сняг го удари в лицето; след това нещо остро. Проклятие, хич не забавяха скорост. А тази шест метра висока и петдесет сантиметра дебела стена се приближаваше бързо. Какво да говорим за напълно спиране…