Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Ако знаех статуса ви, нямаше никога да ви прегледам.
- Дойдох при вас по собствено желание, като пациент в нужда.
Той поклати глава.
- Вие сте святост на земята. Кой съм аз, че да се намесвам в такова свято нещо? - Моля ви. Просто сложете край на мъките ми и ми кажете какво се случва с мен. Той свали очилата си и почеса гърбицата на носа си.
- Не мога да ви разкрия тази информация.
Лейла отвори уста. После я затвори.
- Моля?
- Не сте ми пациент. Бебето и Примейлът са, така че ще говоря с него, когато мога…
- Не! Не бива да го търсите.
Погледът, който й хвърли, я накара да стигне до извода, че с подобно презрение гледаше проститутките.
След това той проговори с нисък, леко заплашителен тон.
- Не сте в позиция да настоявате за каквото и да било.
Лейла се отдръпна.
- Дойдох тук по собствено желание, като независима жена…
- Вие сте Избраница. Не само за мен е незаконно да ви пусна тук, но мога и да бъда съден за това, което ви сторих по-рано. Тялото на Избраницата е…
- Нейна собственост!
-… на Примейла по закон, както и трябва да бъде. Вие не сте важно… нещо, но съхранявате това, което ви е дадено. Как смеете да идвате тук така, да се преструвате на обикновена жена… излагате кариерата и живота ми на опасност с подобно двуличие.
Лейла почувства див гняв у себе си – по всеки нерв, който имаше в тялото си.
- Чие сърце бие в тези гърди? – тя докосна гръдта си. – Чий дъх излиза от тук?
Хавърс поклати глава.
- Ще говоря с Примейла и само с него…
- Не говорите сериозно! Та аз съм в това тяло. Никой друг не…
Лицето на лекаря се сбърчи от антипатия.
- Както казах, вие сте просто средство за святото нещо в утробата ви – самият Примейл е в плътта ви. Това е по-важно, и съответно ще ви държа тук, докато…
- Против волята ми? Не мисля.
- Ще останете тук, докато Примейлът не дойде да ви вземе. Няма да нося отговорност за това, че сте пусната на свобода из света.
Двамата се гледаха злобно един друг. С ругатня Лейла махна дрехата.
- Е, това е чудесен план, що се отнася до вас. Но ще се съблека гола сега и ако трябва ще изляза навън така. Останете и гледайте, ако желаете – или може да ме докоснете, но мисля, че това може да бъде сметнато за някакво друго насилие, което сте упражнили върху мен, нали.
Лекарят си тръгна толкова бързо, че направо изхвърча в коридора. Лейла не се поколеба нито за секунда, дръпна дрехите си и изтича в коридора. Макар че беше нетипично, че имаше само един маршрут за влизане и излизане покрай рецепцията, трябваше да има и някакъв изход в случай на нападение – за съжаление, тя нямаше представа как изглеждаше сградата. Така че единственият й вариант бе да се отправи право напред. И трябваше да го направи пеша, бе прекалено ядосана, за да се дематериализира. Като се затича, Лейла тръгна в посоката, от която бе дошла, и почти веднага – сякаш им бе казано да го направят – медицинските сестри изскочиха на пътя й, като блокираха коридора и направиха преминаването й невъзможно.
- Ако някой ме докосне, - изкрещя тя на Древния език, - ще го сметна като насилие на моята святост.
Всички замръзнаха. Като погледна всяка една от тях в очите, тя се приближи напред и ги накара да й направят път, коридорче от тела, което се отвори и след това затвори след нея. Когато стигна чакалнята, тя се спря пред рецепцията и погледна сериозно жената, която беше на пост.
- Имаш два варианта – Лейла кимна към подсилената изходна врата. – Или доброволно ще ми я отвориш, или ще я разпарчетосам със силата на волята си – да изложите себе си и пациентите си на силата на слънчевата светлина, която ще влезе, - тя погледна големия часовник на стената – след по-малко от седем часа. Не съм сигурна, че можете да поправите такова нещо за това време, а вие? Щракването на ключалката, която отвори, прозвуча силно насред глухата тишина. - Благодаря, - промърмори тя любезно, докато излизаше навън. – Оценявам много безропотното ти подчинение.