Сага за Австралия

Ричард бе свикнал с благоприличието на нощниците и тъмата, Ан-Мари обаче изобщо не вярваше в такива неща. Когато той се опита да я убеди да не му сваля ризата, младата жена си направи оглушки, дръпна я, съблече го и го остави гол-голеничък и беззащитен.

— Я колко си красив! — заахка тя пак изненадана, като обикаляше в кръг около него и кършеше рамена, така че от тях първо се свлече розовата наметка, а после и камизолката. — Но и аз съм хубава, нали?

Изгубил дар слово, Ричард успя само да кимне. Не му се наложи да умува какво да прави оттук нататък — Ан-Мари пое нещата в свои ръце и по всичко си личеше, че предпочита да е така. По-опитен мъж не би загърбил обиграността си, ала Ричард си знаеше, че е новак в тия неща, затова и не напираше той да свири първа цигулка. Нека тя прави каквото знае, инак току-виж се вцепенил само защото е сторил нещо, което не й харесва или й се струва смешно.

В по-изисканите части на Бристъл: Куин Скуеър, Колидж Грийн, Кметския параклис в неделя, по приемите в балната зала на Принсис Стрийт, имаше колкото щеш ненагледно красиви жени. Ала нищо чудно богато нагънатите поли да криеха кльощави като спици пищяли или крака, дебели като на свиня, гърдите, пристегнати с банелите, да увиснат чак до корема, наподобяващ превтасало тесто. Виж, госпожица Ан-Мари си беше друго! Както сама бе оповестила самодоволно, наистина беше много красива. Гърдите й бяха големи и стегнати като на Пег, кръстчето й беше по-тъничко, хълбоците и бедрата й бяха заоблени, краката й — стройни и изваяни, коремчето й бе съвсем плоско и под него победоносно стърчеше хълмчето, покрито с черни косми.

Младата жена обиколи още веднъж Ричард, после долепи гърди до гърба му и се затърка о него с мъркане и стонове. Той усещаше между бедрата си нежните косъмчета по венериния й хълм и дори подскочи, когато тя заби дълги, безупречно поддържани нокти в раменете му и се понадигна, така че косъмчетата го загъделичкаха по задника. Ричард стисна зъби от страх, че ще свърши ей сегичка, и си наложи да не мърда, докато младата жена се търка и се гъне със стенания около него. Сетне тя се свлече на колене пред Ричард, отметна рамене, така че гърдите й щръкнаха като заоблени пирамидни с алени връхчета, вдигна кичурите коса, паднали върху лицето й, и се усмихна блажено.

— Я да посвиря на тихата свирка! — пророни гърлено. — Сториш ли го, драга ми госпожице — простена той, — музиката в миг ще бъде заглушена!

Тя обви длан около топките му и пак се подсмихна хитро-хитро.

— Нищо, cher30 Ричард. В тази прелестна свирка има много музика.

Усещането беше невероятно. Ричард затвори очи — опитваше се да попие с всяка своя клетка тази неописуема наслада и да запомни възможно най-много подробности от върховното изживяване. Сетне, разгромен, се остави във вихрушката от цветове, движения и черно кадифе и впи пръсти в косата на младата жена, която продължаваше да всмуква и да целува члена му.