Сага за Австралия

Очите му се затваряха, той обаче си наложи да не се унася.

— В какъв смисъл?

— Вониш на ром, а пак чукаш — каква прелестна думичка! — та чукаш като деветнайсетгодишен хлапак.

— Е, щом казваш, скъпа — ухили се той и все пак затвори очи. — Искат се доста литри ром, за да сдам багажа — допълни в унес. — Издържах много по-дълго, отколкото Джон Адамс и Джон Ханкок.

— Моля?

Ала Ричард не отвърна. Ан–Мари се облегна на купчината пухени възглавници и загледана в тавана, се запита как ли ще се чувства, щом всичко това приключи. Когато Сийли я бе предумал — не без помощта на цяла шепа златни гвинеи — да прелъсти Ричард Морган, тя бе сподавила въздишката, беше прибрала парите и се бе примирила, че следващите няколко седмици ще си умира от скука. Лошото бе, че изобщо не скучаеше. Първо, Ричард си беше истински джентълмен. Което изобщо не можеше да се каже за онзи двуличник, за онова чудовище със странни сексуални предпочитания Сийли, който на хартия уж се водеше джентълмен, а си беше простак и негодник. И все пак тя се възхищаваше на Сийли. Фукльо, който обаче си имаше и потайна страна. Чудовище.

Виж, не беше предвидила, че жертвата ще я привлича толкова. На пръв поглед си беше мъж като всички останали, макар и добре възпитан. Нямаше и представа от контешката мода и не бе от хората, по които ще се загледаш. Ала когато й се беше усмихнал първия път, от лицето му сякаш се смъкна було и Ан-Мари видя, че той всъщност е изумително красив. А под дрехите, ушити така, че в тях всеки ще изглежда сгърбен и шкембест, се криеше тяло като на древногръцка статуя. „Както казват хората, хубав кон под продран чул. Ще го оцени само който има набито око. Колко жалко, че не си знае цената и не умее да отстоява своето! А и в леглото няма равен. Наистина!“

И така, какво ли щеше да изпитва, когато всичко свършеше? А това щеше да стане доста скоро, стига Ричард да се окажеше податлив. Сийли напираше да приключват бързо, а и ромът щеше да им помогне много. Ан-Мари подозираше, че нейната роля е малка и второстепенна и че тя така и няма да разбере какво е станало накрая. Ала изиграеше ли я, щеше да се сбогува завинаги със Сийли и с Англия. Още си беше хубавичка, преспокойно минаваше за двайсетгодишна, макар и да бе прехвърлила трийсетте, а с парите, които Сийли щеше да й брои тия дни, и с онези, които вече й бе дал през последните четири години, тя щеше да се махне от тая страна на мръсни нерези и да се прибере в родната обичана Жиронда, където да си живее като почтена дама.