Персевал, или Разказ за Граала

с все сила Персевал замахнал, едната му ръка навяхнал, [4312] а после с копие в главата ударил го и на скалата подобно ствол го повалил; а другата ръка строшил, [4316] тъй както се троши дърво (нали си спомняте какво бе шутът в двора предвещал?). Дордето Ке в несвяст лежал, [4320] ударил конят му на бяг, бретонците видели как се връща той без сенешала и врявата не закъсняла: [4324] помислили, че е умрял горкият кралски сенешал, потънали в дълбока скръб, като че станал им по-скъп. [4328] А Персевал все тъй не спирал във трите капки да се взира. Артур бил много натъжен, че Ке във боя бил сразен, [4332] но другите събрали сили и някак си го утешили. Достатъчно било навреме добър лечител да се вземе: [4336] хем счупеното да намести, хем рамото с компреси чести в най-кратък срок да изцери. Артур бил с чувства най-добри [4340] към сенешала неприятен: веднага доктор бил изпратен със три девойки милосърдни. Били те толкова усърдни, [4344] че в шина сложили ръката, привързали я към снагата, успели да наместят само за миг навехнатото рамо, [4348] а след това те сенешала отнесли в шатрата на краля и там се Ке успокоил. Говен до краля близо бил [4352] и казал: — Сир, за Бога, аз съм чул свещен завет от вас: на рицаря не подобава друг рицар той да отклонява [4356] от мислите му, без значение дали си има извинение. А вижте вашите придворни! Не знам дали не са позорни [4360] постъпките им, но с делата сами си търсеха белята. А онзи рицар вероятно е чувствал нещо неприятно: [4364] или той нещо е загубил, или девойка е залюбил, а тя от друг му е отнета. Затуй, кралю мой, разрешете [4368] аз да отида да го срещна. Задачата ще е успешна: щом сгодният момент настане, ще кажа, че с тук поканен [4372] от вас. — Но Ке дочул това и заканително глава поклатил: — Значи, ей така довеждате го за ръка?! [4376] Как лесно е, сеньор Говен, двубой да бъде отменен! Ах, драги, всички ли задачи решавате по този начин? [4380] Все тъй ли деликатен бяхте, та толкоз пленници събрахте? Щом видите, че храбър рицар отпуска своята десница, [4384] от люти битки изтощен, преструвате се задължен добри слова да изречете и в плен врага да доведете. [4388] Говен, каквото да се случи, човек все нещо ще научи от теб: извърташ тъй словата, че да е чиста съвестта ти. [4392] Кого ли би нападнал остро? Май трябва да се мъчи доста човек, та вяра да ти хване. Да си в копринена премяна [4396] като че ли ти вече стига. Защо ръката ти да вдига меч остър срещу някой друг, щом с блага реч ще минеш тук? [4400] Чрез нея търсиш ти прослава. Едно „Сеньор, Бог да ви дава живот, и радост, и надежда!“ и работата се нарежда. [4404] Спокойно можеш да се хвалиш че знаеш със слова да галиш, тъй както галиш котарак. И хората ще казват: „Как [4408] геройски справя се Говен!“ — Сир Ке, защо сега на мен да си изливате яда? Твърдя, че ще го доведа, [4412] без той да ми строши ръката или да ме рани в главата. Защо излишно да си патя? — Щом тъй говориш, теб ще пратя [4416] при него, племеннико драг — му рекъл кралят. — Но все пак не тръгвай невъоръжен. И още в същия момент [4420] Говен доспехите надянал и копието здраво хванал, възседнал пъргав кон охранен и в миг пред онзи рицар странен, [4424] готов на всичко, се явил. А рицарят все тъй си бил унесен в мисли и мечти. Обаче слънчеви лъчи [4428] снежеца леко разтопили и две от капките се скрили, а третата била на ред. И рицарят не бил зает [4432] чак толкова с това видение.