Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Нищо. Арестуван е на два пъти през последните пет години за намерени в него крадени вещи, но от полицията не разполагали с достатъчно доказателства, за да бъде осъден. И обвиненията паднали.
— Ами Бет? — не спираше Дани. — Ще й дадат ли втори шанс?
— Не. Съдиите вече са прочели показанията й в протоколите от делото и няма да искат да ги чуят отново. — Освен това Алекс го увери, че е изчел много подробно основанията на съдията от първото дело и не е открил никакви данни за предубеденост от негова страна, за да поиска повторно гледане на делото. — Истината е, че всичко зависи от записа.
— Какво ще кажеш за Големия Ал?
Алекс сподели с довереника си, че е мислил за варианта Албърт Кран да бъде призован за свидетел, но решил, че това по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.
— Но той е верен приятел — рече Дани.
— С криминално минало.
Точно в десет тримата съдии влязоха в съдебната зала. Всички се изправиха и наведоха глави, докато чакаха те да се настанят на своя подиум. В очите на Дани двамата мъже и жената, които държаха съдбата му в ръцете си, бяха някакви смътни фигури с къси перуки и дълги до земята черни тоги, които скриваха цивилните им дрехи.
Алекс Редмейн постави папката с материалите си на невисоката поставка пред себе си. Бе обяснил на Дани, че ще стои сам на предна позиция, тъй като прокурорът не е длъжен да присъства по време на делото за обжалване. На Дани господин Арнолд Пиърсън определено нямаше да му липсва.
Щом съдебният състав зае местата си, съдия Браун покани господин Редмейн да започне изложението си.
Алекс направи стегнат преглед на историята, като при всяка възможност намекваше за съмненията си. За съжаление от израженията на съдиите личеше, че успехът му не е голям. Председателят на състава, съдия Браун, го прекъсна няколко пъти с въпроса има ли нови доказателства по делото, които могат да бъдат представени, напомняйки, че и той, и колегите му са добре запознати с протоколите от заседанията на първото дело.
След около час Алекс се предаде.
— Уверявам ви, Ваша Светлост, че имам намерение да предоставя на вниманието ви нови доказателства.
— Аз пък ви уверявам, господин Редмейн, че ние с нетърпение очакваме да ги чуем — отвърна съдията.
Алекс пое дълбоко дъх, прелисти поредна страница в папката пред себе си и продължи:
— Разполагаме със запис, който бих искал да чуете и да вземете предвид. Това е разговор между господин Тоби Мортимър, един от известните ви Мускетари, присъствал в „Дънлоп Армс“ във въпросната нощ, но не бе разположен по време на първото дело. — Дани затаи дъх, когато видя Алекс да изважда малкия касетофон. Адвокатът тъкмо се канеше да натисне копчето за прослушване, когато съдия Браун се наведе над широкото бюро и каза:
— Един момент, господин Редмейн.
Дани усети, че целият потреперва, когато тримата съдии сведоха глави и започнаха да обсъждат нещо. Мина време, преди председателят на състава да зададе на Алекс въпрос, който адвокатът без съмнение очакваше:
— Господин Мортимър ще се яви ли да свидетелства?
— Не, Ваша Светлост, но записът ще покаже, че…
— Защо няма да се яви в съда, господин Редмейн? Все още ли е неразположен?
— За съжаление той почина съвсем наскоро.
— Може ли да попитам каква е причината за смъртта му?
Алекс изруга мислено. Съдията Браун чудесно знаеше каква е причината за смъртта на Мортимър, но държеше всичко да бъде записано в протокола.
— Почина след свръхдоза хероин.
— Беше ли регистриран преди това като наркоман?
— Да, Ваша Светлост, но за щастие записът е направен в момент на ремисия.
— Вероятно ще призовете лекар, който да го докаже.
— За съжаление — не, Ваша Светлост.
— Да разбирам ли, че по време на изявлението му не е присъствал лекар?
— Да, Ваша Светлост.
— Ясно. Къде е осъществен записът?
— В затвора „Белмарш“, Ваша Светлост.
— Вие присъствахте ли?
— Не, Ваша Светлост.
— Може би някой от служителите в затвора е бил свидетел на обстоятелствата, при които е направен?
— Не, Ваша Светлост.
— Любопитен съм да чуя кой е присъствал на този запис?
— Господин Албърт Кран.
— И след като не е лекар или служител на затвора, в качеството си на какъв е бил там?