Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Възнамерявам да се върна в Шотландия, където да стана учител в учебно заведение, готово да ме назначи.
Поредна отметка се появи във формуляра.
— Имате ли финансови проблеми, които биха могли да ви попречат да заемете преподавателско място?
— Не — отвърна Ник. — Напротив. Дядо ми ме е осигурил достатъчно, за да не се налага да работя.
Хърст направи поредна отметка.
— Женен ли сте, господин Монкрийф?
— Не.
— Имате ли деца или други хора, за които да се грижите?
— Не.
— Лекувате ли се от нещо в момента?
— Не.
— Ако ви освободят, има ли къде да отидете?
— Да. Притежавам дом в Лондон и друг в Шотландия.
— Имате ли роднини, които да ви помогнат при освобождаването?
— Не. — Хърст вдигна очи. Това бе първата кутийка във формуляра, която остана без отметка. — И двамата ми родители са починали и нямам братя или сестри.
— Лели, чичовци?
— Един чичо и леля, които живеят в Шотландия и с които не съм близък, и леля по майчина линия в Канада. Писали сме си, но никога не сме се срещали.
— Разбирам. И един последен въпрос, господин Монкрийф. Може да ви се стори малко необичайно при създадените обстоятелства, но въпреки това се налага да попитам. Мислили ли сте дали бихте повторили същото престъпление?
— Невъзможно е да се върна отново в армията, естествено, и нямам желание за това, така че отговорът на вашия въпрос е „не“.
— Напълно ви разбирам. — Отметка се появи и в последното поле. — Имате ли въпроси към мен?
— Разрешете да попитам кога ще знам какво е заключението на Съвета?
— Написването на доклада ще ми отнеме няколко дни, след което ще го предоставя на вниманието на Съвета. Няколко седмици след това ще получите съобщение.
— Благодаря ви, господин Хърст.
— Благодаря ви, сър Никълъс.
— Нямахме избор — заяви Паско.
— Сигурен съм, Рей — отговори директорът на затвора. — Налага се да проявим малко здрав разум с този затворник.
— Не ви разбирам — рече Паско. — Той изпотроши килията.
— Ясно ми е, Рей, но всички знаем как реагират доживотните, когато Апелативният съд отхвърли молбите им за преразглеждане. Или се превръщат в мълчаливи самотници, или чупят каквото им попадне.
— Няколко дни в карцера ще поохладят Картрайт — отбеляза старшият надзирател.
— Да се надяваме — въздъхна Бартън. — Ще ми се да го върнем в света на нормалните колкото се може по-скоро. Умно момче е. Надявах се да стане естественият заместник на Монкрийф.
— Това наистина е очевидният избор, въпреки че автоматично губи привилегирования си статус и ще се наложи да се върне към основния.
— За не повече от месец — заключи директорът.
— Междувременно какво да правя с работната му категория? Да го сваля ли от образованието и да го върна на конвейера?
— За нищо на света — възрази Бартън. — Наказанието ще е по-голямо за нас, отколкото за него.
— Ами правата му в лавката?
— Никакво плащане и никаква лавка за четири седмици.
— Ясно, сър.
— Поговори с Монкрийф. Той е най-близък с Картрайт. Виж дали ще успее да му набие малко разум в главата, както и да го подкрепя следващите седмици.
— Разбрано.
— Кой е следващият?
— Лийч, господине.
— Какво е провинението му този път?
— Не е върнал книга в библиотеката.
— Не можете ли да се справите с такъв незначителен проблем, та трябва да ме занимавате?
— При обикновени обстоятелства, но сега става дума за скъп подвързан с кожа брой на „Правен преглед“, който той не е върнал въпреки неколкократните устни и писмени напомняния.
— Все пак не разбирам защо трябва да се явява пред мен.
— Защото открихме броя в кофа за смет, надран и разкъсан.
— Че защо ще го прави?
— Имам само подозрения, но не и доказателства.
— Нов опит за внасяне на дрога?
— Казах ви вече, че са само подозрения. Лийч е отново в карцера за цял месец, за да не реши, че може да накъса всички книги в библиотеката. — Паско се поколеба миг-два, преди да добави: — И още един проблем.
— Какъв?
— Един от моите информатори ми каза, че чул Лийч да се заканва, че ще пречука Картрайт, дори това да е последното, което ще направи в този живот.