Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Номер седемнайсет и осемнайсет — разнесе се след около четирийсет минути.
Крейг и Пейн се изправиха и поеха през нова поредица от решетъчни врати, още по-драстична проверка на дрехите и едва тогава седнаха на ред „Г“, места 11 и 12. Крейг се настани на един от зелените столове със заковани за пода крака, а Пейн отиде до лавката, за да вземе три чаши чай и няколко десерта „Марс“, за което плати с жетоните. Върна се след малко и остави подносчето на масата — също закрепена с болтове за пода.
— Колко ще чакаме още? — попита той по едно време.
— Нямам представа. Пускат затворниците от килиите един по един и предполагам, че ги претърсват по-основно от нас.
— Не се оглеждай — прошепна Бет. — Крейг и Пейн са на три реда зад теб. Сигурно са на посещение при някого.
Дани целият се разтрепери.
— Вероятно са дошли при Мортимър. Закъснели са.
— За какво?
— Не мога да ти кажа много сега — промълви Дани, — но като се видиш с Алекс, ще разбереш.
— Вие вече на „Алекс“ ли сте? — усмихна се тя. — Минахте значи на малки имена.
— Е, не и пред него — усмихна се Дани.
— Голям си бъзльо — отбеляза Бет. — Господин Редмейн открай време те нарича Дани и дори сподели колко се радва, че си започнал да се бръснеш редовно и си пуснал косата си малко по-дълга. Смята, че по време на делото това ще има значение.
— Как върви работата в сервиза? — реши да смени темата Дани.
— Слабо — отвърна Бет. — Много ми се иска да убедя татко да спре пушенето. Непрестанно кашля, но не иска да чуе нито мен, нито мама.
— И кой е управител сега?
— Тревър Сътън.
— Тревър? Та него за нищо не го бива.
— Няма други кандидати.
— В такъв случай трябва да следиш счетоводството.
— Защо? Подозираш, че може да смотава тайно пари ли?
— Не. Но знам, че не го бива в събирането.
— Едва ли ще успея. Татко нищо не споделя с мен, а и, честно казано, съм претрупана с работа.
— Май господин Томас те държи изкъсо? — ухили се Дани.
Бет се засмя.
— Познаваш го, страхотен шеф е. Не помниш ли, че ни влезе в положението по време на процеса. Наскоро пак ми повиши заплатата.
— Не се съмнявам, че е симпатичен мъж — започна Дани, — но…
— Симпатичен мъж ли? — засмя се Бет.
— Ник е виновен — побърза да се оправдае Дани и неволно прокара ръка през косата си.
— Ако продължаваш така, не знам как ще се сработиш отново със старите си приятели, когато излезеш оттук.
— Нали си даваш сметка, че господин Томас си пада по теб? — рече Дани, като се направи, че не е чул забележката й.
— Шегуваш се — възрази Бет. — Винаги се е държал като истински джентълмен.
— Това не пречи да си пада по теб.
— Възможно ли е някой да успее да внесе дрога на толкова строго охранявано място? — попита Пейн, като оглеждаше камерите над главите им и надзирателите, които се взираха към всеки от посетителите през биноклите си.
— Доставчиците стават все по-изобретателни — обади се Крейг. — В памперсите на децата, в перуки… Някои дори пълнят презервативи и ги натъпкват в задника си, защото знаят, че на надзирателите не им е много приятно да бъркат там. А има и смелчаци, те са сред най-отчаяните, които гълтат опаковката.
— Ами ако пакетчето се пръсне вътре?
— Умират в ужасни мъки. Имах преди време клиент, който се бе тренирал да държи в глътката си пакетче хероин, което изкашляше, като се върне в килията си. Рискът наистина е огромен, но като си представиш, че на седмица тук получаваш дванайсет паунда, а пакетчето можеш да продадеш за петстотин. Очевидно смятат, че си струва. Нас ни претърсиха така щателно заради присъдата на Тоби.
— Забави ли се още малко, времето ни ще свърши, без да го видим — отбеляза Пейн и погледна вече изстиналия чай.
— Извинете, господине — застана до тях един от униформените служители. — За съжаление Мортимър се е разболял и няма да може да се види с вас този следобед.
— По дяволите! — измърмори Крейг и се изправи. — Поне да ни беше предупредил. Защо ли не съм изненадан?
— Обратно! Всички по килиите. Веднага! — прокънтя нечий мощен рев по коридорите. Полицейски свирки, сирени и надзирателите се разтичаха, подканяйки затворниците да се прибират.