Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Очертава ли се някаква друга роля за Лари?
— Засега не — призна Гибсън. — Убеден съм обаче, че след тази вечер ще завалят предложения.
— Добре се справи, Лари — обърна се тя към брат си, който се беше приближил към тях.
— Истински триумф — вдигна чаша Гибсън.
— Мислиш ли? — попита Девънпорт.
— Разбира се — отговори Сара, която разбираше неувереността на брат си повече от всички останали. — Гибсън току-що ми каза, че си ангажиран за почти целия сезон на пиесата.
— Така е, но продължавам да се тревожа от реакцията на критиците. Никога не са били особено благосклонни в миналото.
— Не им обръщай толкова голямо внимание — посъветва го Гибсън. — Не е толкова важно какво казват. Продажбите са важни.
Девънпорт огледа множеството, за да избере следващия, при когото да се спре. В дъното видя Спенсър Крейг, разговаряше оживено с Джералд Пейн.
— По всичко личи, че малката ни инвестиция ще даде резултат — отбеляза Крейг. — И то двоен.
— Двоен ли?
— Не само Лари се успокои, че му е предоставен шанс да излезе на сцената в Уест Енд, но с инвестицията от триста хиляди паунда в представлението ще сме сигурни, че парите ни ще се върнат при това с някаква, макар и малка печалба. Сега, когато Картрайт загуби делото в Апелативния съд, ще можем да сме спокойни за следващите двайсет години.
— Мисълта за записа обаче не ми дава мира — отбеляза Пейн. — Щях да съм далеч по-спокоен, ако знаех, че е унищожен.
— Вече е без значение — отбеляза Крейг.
— Ами ако стигне до пресата?
— Никой вестник няма да го публикува.
— Какво ще ги спре да го пуснат в интернет?
— Излишно се тревожиш — увери го Крейг.
— Не минава нощ, без да мисля за това — въздъхна Пейн. — Всяка сутрин се събуждам с мисълта дали няма да видя лицето си на първа страница.
— Не мисля, че точно твоето лице ще изтъпанят на първа страница. — В този момент Девънпорт се приближи. — Поздравления Лари, наистина беше блестящ.
— Агентът ми каза, че вие двамата сте инвестирали в представлението.
— Така е — потвърди Крейг. — Познаваме победителите от пръв поглед. Възнамеряваме да изхарчим печалбата за годишния купон на Мускетарите.
Двама младежи се приближиха, за да изразят възхищението си от актьора, а Крейг се възползва от случая и се отдалечи.
Обиколи залата и забеляза Сара да разговаря с нисък оплешивяващ дебеланко с пура в ръка. Стори му се по-красива от преди. Дали този с пурата бе нейният партньор? Погледите им се срещнаха и той й се усмихна, но тя не показа, че го е забелязала. Крейг смяташе, че тя изглежда много по-добре от брат си. Пък и след нощта заедно… Реши да я заговори. Бързо щеше да разбере дали Лари е споделил нещо с нея.
— Здравей, Спенсър — поздрави го тя. Крейг се наведе и я целуна по бузите. — Гибсън, запознай се със Спенсър Крейг, приятел на Лари от университета. Спенсър, това е Гибсън Греъм, агентът на Лари.
— Вие инвестирахте в представлението, нали? — рече Гибсън.
— Скромна сума — призна адвокатът.
— Никога не съм те възприемала като меценат — вметна Сара.
— Открай време се старая да подкрепям Лари и никога не съм се съмнявал, че ще стане звезда.
— Ти самият се превърна в нещо като звезда — усмихна се Сара.
— Така ли, а защо никога не взе интервю от мен? — попита Спенсър.
— Не работя в криминалния отдел.
— Надявам се това да не ти попречи да вечеряш някоя вечер с мен, защото ми се иска…
— Първото издание на вестника пристигна — прекъсна ги Гибсън. — Извинете ме, но искам да видя дали можем да се похвалим с хит, или ще имаме само победител.
Гибсън Греъм си запробива път към изхода, смъмряйки всеки, който бе достатъчно неразумен да застане на пътя му. Грабна един брой на „Дейли Телеграф“ и бързо намери раздела с отзиви. „Оскар Уайлд е още у дома си в Уест Енд“. Ала усмивката му бързо угасна, когато прочете първите редове на втория параграф:
Лорънс Девънпорт представи обичайния си арсенал, този път в ролята на Джак. Публиката го аплодира, но нека не забравяме, че тя се състоеше предимно от почитатели на доктор Бересфорд. За разлика от него, Ив Бест, в ролята на Гуендолин Феърфакс, заблестя от първия миг, в който се появи на сцената…
Гибсън потърси с поглед Девънпорт и с облекчение установи, че е потънал в разговор с някакъв млад актьор.