Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Таниша още гледаше монахинята.
— Може ли да говорим с племенника й?
— Да, ако още е в стаята. Госпожица Пулинджър нямаше много вещи. Вече може да си е тръгнал.
— Къде е стаята й?
— Излезте навън и тръгнете вдясно. Номер шест.
Двамата й благодариха и тръгнаха.
— Какъв племенник? — разсъждаваше на глас Таниша, докато вървяха по пътеката вдясно. — Нали Джулиан каза, че през 1929 година Джаки Пулинджър е дошла тук от Англия и е прекарала целия си живот сама в Цзюлун?
— По дяволите! Имаш право — съгласи се Уилър.
Ускориха ход и стигнаха до номер шест. Спряха пред вратата и чуха, че някой отваря и затваря чекмеджета. Таниша бръкна в чантата си и извади глока, който носеше. Полицаите можеха да оставят оръжието си на охраната на летището и да си го получат, след като минат от другата страна. Пистолетът „Глок“ беше с къса цев и много неточен, но главното му предимство беше, че е лек.
Тя безшумно отвори вратата. В стаята с гръб към тях стоеше мъж. Беше чернокос, среден на ръст и ровеше в кутия за бижута.
— Какво правите? — попита Таниша.
Мъжът рязко се обърна. Очите му бяха изпълнени със страх. Видя пистолета в ръката й, макар че тя не го беше насочила срещу него. Непознатият беше китаец на около двайсет и пет години. Изведнъж хвърли към тях кутията за бижута и хукна към страничната врата, водеща към верандата. Уилър се втурна след него и усети как шевовете на крака му изпукаха и се скъсаха като копчета на риза. Прониза го болка, но той продължи да тича. Излезе и видя, че младият мъж прескочи високата един метър ограда и се завтече към ливадата и върбите, които се намираха на стотина метра. Уилър го последва, но десният му крак се огъна, когато скочи на земята. Изправи се и продължи.
„Това е заради Прескот — крещеше съзнанието му. — Тичай… Тичай… Забрави болката!“
Настигна китаеца, хвърли се и докато падаше, успя да го хване за глезена. Младият човек се строполи на земята, претърколи се и скочи на крака, готов да се бие. Уилър се изправи по-бавно от него и китаецът го ритна в лицето. Той отново падна. От устата му потече кръв. Пак се изправи и закуца към мъжа, който му нанесе три поредни удара от карате. Уилър бе обучаван в морската пехота и успя да избегна два от ударите, но третият го повали на тревата. Раненият му крак се огъна и китаецът се приближи до него, за да го довърши.
В същия миг се разнесе изстрел и младият мъж се вцепени.
Таниша стоеше на двайсетина метра. Беше разкрачила крака за равновесие и бе насочила глока право в гърдите на китаеца. Уилър бавно стана. От устата и крака му течеше кръв.
Таниша се приближи до младия човек и с треперещ глас попита:
— Кой си ти? Говориш ли английски?
— Аз съм Чан Чак. Племенник на госпожица Пулинджър.
— Тя е англичанка, а ти си китаец. Измисли нещо по-добро, сладур.
— Госпожица Пулинджър наричаше всички нас, нейните ученици и помощници, племенници. Аз я обичах.
— И затова ли ровеше в нещата й?
— Тя ми обеща това — отговори той и показа малко, семпло златно разпятие. — Каза, че когато прекоси моста от облаци, аз трябва веднага да дойда тук и да го взема. Госпожица Пулинджър искаше да ми го подари. Убеди ме да не чакам държавния адвокат, защото китайските данъчни власти ще го вземат.
Младият мъж още дишаше тежко. Уилър протегна ръка, взе разпятието и внимателно го разгледа.
— Тук пише нещо — каза той. — Щом ти го е обещала, трябва да знаеш какво е.
— П-11-21 — отговори Чан Чак. — Притча 11, стих 21 от Библията. „Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан.“ Това беше нейното послание. На тази идея бе посветила живота си. Затова живееше. Да докаже на всички нас, че можем да бъдем свободни. Тя ми го даде и разпятието е моето наследство и спомен от нея.
Той погледна предизвикателно американеца.
Уилър бе смъкнал панталона си и Таниша преглеждаше раната на крака му.
— Не изглежда зле — каза тя. — Вече е започнала да зараства. Няколко шева и ще си готов за подвизи.
Двамата седяха в стаята на Джаки Пулинджър. Чан Чак не пожела да им каже къде живее, затова те отвориха портфейла му и преписаха служебния му адрес от визитната картичка. Младият мъж стоеше на известно разстояние от тях и ги гледаше със странно, уплашено изражение. След минута една монахиня донесе бинтове и дезинфекционни препарати и внимателно почисти раната на Уилър, после я превърза. Жената не знаеше английски, затова Чан Чак разговаряше с нея на китайски.