Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
В апартамента нямаше никого. Таниша отвори с нокът шкафчето в банята. Беше пълно с козметика и лекарства, което показваше, че Джони не е заминал по собствено желание. Имаше мехлем от тигрова мас, който той явно използваше, за да поддържа еластична обгорялата си кожа. Когато свършиха с претърсването, Таниша излезе от спалнята и видя, че Уилър гледа снимка в сребърна рамка.
— Не трябва да я пипаш — напомни му тя.
Той се обърна и й я показа. Снимката беше на Анджи Уонг, правена вероятно преди пет години. Косите й бяха прибрани на кок. До нея стоеше около двайсет и пет годишен китаец. Таниша се вгледа по-отблизо и видя, че това е същият млад мъж, чиято снимка бе оставена върху корема на Анджи Уонг.
— Кой е този? — обърна се тя към Джулиан и посочи красивия млад мъж.
Инспекторът се приближи до нея и погледна снимката.
— Това е Джони, преди пожара — отговори той. — С майка си, която живее в Америка.
23.
Да спиш с тигър
Атаката върху възприятията му беше съкрушителна. Фу Хай вървя двайсет минути със затворени очи. Покрай ушите му бръмчаха мухи. Държеше се за колана на високия мъж пред него и отчаяно се опитваше да потисне пристъпа на гадене. Сетне, като по чудо, усети топлината на следобедното слънце. Вонята на човешки изпражнения и боклуци беше заменена с приятния мирис на вишнев цвят. Сега вървеше по трева. Чу птичи песни.
— Чакай тук — тихо каза на мандарински мъжки глас.
Силни ръце махнаха пръстите му от колана. Фу Хай изпитваше силно желание да се хареса на гласовете, които вече контролираха живота и бъдещето му.
Той бе загубил представа за времето, докато чакаше в тъмната стая в Града на стените. Изтърпя вонята благодарение на вентилационната шахта, свързана с улицата. Малко момче му донесе безвкусна храна. Фу Хай седна на пода, допря чело до коленете си и се замоли на Бога да го освободят от този затвор. Искаше му се да стане и да изтича на улицата, но нямаше къде да отиде. Онова, което го задържаше там, бяха мечтите му за Америка. Не знаеше колко време бе минало. Няколко дни, а може би повече. После един много висок мъж влезе и му даде превръзка за очите. Каза му да си я сложи и че е време да тръгват.
Сетне го поведе из вонящия Град на стените, а сега бяха другаде, на съвсем различно място. Фу Хай стоеше на слънчевата светлина и вдъхваше уханието на цветя и наскоро окосена трева. След известно време високият мъж се върна и без да маха превръзката на очите му, го въведе в някаква сграда. Фу Хай стъпваше по твърди плочки. Зад него се затвори тежка врата.
— Махни превръзката — каза високият мъж.
Фу Хай протегна ръце и развърза кърпата. Помещението беше прекрасно. Над главата му имаше великолепен таван с орнаменти. На колоните до входа, където стоеше, бяха изваяни позлатени дракони и змии. Прозорците гледаха към огромна ливада, простираща се на стотина метра. Фу Хай видя порутени сгради — гетото в Града на стените, през което току-що беше минал. Някъде наблизо се чуха камбани.
— Приготви се да се запознаеш с великия и най-могъщ Господар на тамяна — каза високият мъж.
— Как да се приготвя? — попита той.
— Бъди смирен. Ще осъзнаеш, че си нищожество пред такава мъдрост. Приготви се да изпълниш всяко негово желание, в противен случай няма да отидеш по-нататък.
— Той ще ме изпрати ли в Америка?
— Не искай услуги. Опитът да се пазариш само ще ти донесе срам и позор. Човек трябва да служи на властните, за да заслужи съдбата си.
Високият мъж се отдалечи и Фу Хай си спомни една от мъдростите на Конфуций, която бе учил в училище. „Да служиш на властните е все едно да спиш с тигър“ — бе предупредил Учителя.
След малко вратата се отвори и вътре влязоха четирима мъже, облечени в широки червени мантии. Всички бяха внушителни. Имаха сиви коси и очи, отразяващи вечното познание. Фу Хай се уплаши и същевременно бе привлечен от тях. После най-внушителният се приближи до него.
— Аз съм Ян Ху — каза той.
На китайски това означаваше „реките и езерата“ и името се отнасяше за всеки човек, който водеше скитнически живот и се чувстваше независим от обществото. С други думи, старецът казваше на Фу Хай, че е гангстер.
— Ти имаш привилегията да бъдеш доведен в това свещено място — продължи възрастният мъж. — Този храм се нарича Града на върбите. Ти току-що мина през източната врата, която, ако решиш, ще бъде началото на твоето пътуване. Малцина стигат толкова далеч, но след като приеме този път, никой не може да се отклони от него. Тук стават много неща… Това е разцъфтяващ цвят, място на пълно събуждане. Първата стъпка по пътя към нов живот и спирка, където всички бъдещи членове трябва да се отбият. Разбираш ли?