Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— А Джаки Пулинджър? — попита Джулиан. — Може би трябва да й покажем картата и тя да я провери и довърши.
Джони се усмихна и сви рамене.
— Много неща се промениха, откакто бяхме партньори. Преди година отидох да я видя в болницата. Тя е на деветдесет и пет години и е напълно изкукала. Не мога да се доверя на онази карта и никой не казва нищо. Носи се слух, че Хенри Лиу е новият Шан Чу на „Чин Ло“. Уили се е оттеглил, вероятно за да се дистанцира от триадата преди изборите. Лиу Куция е още по-жесток от Уили. Ще убие всеки, който дори си помисли да говори.
— Бих искала да видя картата на Куинси — рече Таниша, — ако още е у вас. И да се опитам да поговоря с Джаки Пулинджър. Ако вземем картата, не можем ли да организираме полицейска акция и да претърсим храма?
— Ако някой може да уреди този въпрос, това е Джони — гордо заяви Джулиан. — Той има достатъчно влияние.
— Ще бъда много благодарна за сътрудничеството — добави тя.
— Мога да направя фотокопие на картата — каза Джони — и можете да разговаряте с госпожица Пулинджър. Тя е единственият бял човек, който е живял в Града на стените. Казват, че Джаки Пулинджър е дала на Уо Лап Лин името Уили и го е научила на английски. Когато той стана водач на триадата и започна да продава наркотици на децата, тя се закле да го спипа. Но сега е в болница и не е с всичкия си. И вие ще се побъркате, ако слушате всичко, което казва тази луда жена.
— Бихме искали да опитаме — каза Уилър.
Джони и Джулиан се спогледаха.
— По-добре се откажете от тази работа и се върнете в Америка — тъжно каза Джони. — Но щом искате да опитате, предполагам, че можем да го направим. Ще преснимам картата и довечера ще се срещнем в „Черния лебед“. А сега трябва да се връщам в съда. Ще се видим в осем.
Той излезе от музея.
— Ако имате малко свободно време, искам да ви покажа нещо — рече Джулиан и ги заведе в залата с триадите. Разгледа снимките на стената и намери онази, която търсеше. Сетне посочи фотография на опожарен апартамент. До нея имаше друга, на човек, обгорял до неузнаваемост, легнал на болнична носилка.
— Това е Джони Куонг веднага след пожара. Снимката беше публикувана в хонконгски вестник два дни след инцидента и аз го познах по пръстена на дясната ръка. Цяла седмица го търсих. Бяха го прибрали в адвентистката болница в Хонконг като човек с неустановена самоличност.
Уилър се вгледа по-отблизо в снимката. Стори му се, че забеляза нещо.
— Какво е това? — попита той. — На челото му сякаш е написано „1414“.
Също като на челото на Анджи Уонг.
— Западняците често мислят така. Прилича на две по четиринайсет, но не е.
— Какво е тогава? — попита Таниша, като се наведе да разгледа по-подробно снимката, направена преди три години на обгорялото лице на Джони Куонг.
— Написано е на стар китайски диалект, обявен за остарял от комунистите. Но много селяни от Града на стените още пишат и говорят на него.
— Какво означава? — попита Уилър.
— Обещание и едновременно проклятие. Означава „Нечия смърт, сигурна смърт“.
21.
Мост от облаци
Беше един часът на обяд, когато Уилър и Таниша най-сетне пристигнаха в болница „Света Мария“ за възрастни и недъгави хора в Новите територии. Болницата се помещаваше в малка едноетажна сграда с няколко крила, пристроени от двете страни. Боядисана в бяло и кацнала в средата на тучна зелена ливада, постройката изглеждаше много живописна.
Паркираха наетия мерцедес на алеята за коли и влязоха вътре.
На рецепцията седеше възрастна китайка в монашеско облекло, която усърдно обработваше купчина документи. Тя вдигна глава и се усмихна, когато двамата се приближиха към нея.
— Търсим Джаки Пулинджър — каза Уилър.
— О, вие сте адвокатите — рече монахинята. — Очакваме ви. Приготвих сметката. Племенникът й е тук. Прибира вещите й.
— Какво? — разтревожена попита Таниша. — Прибира вещите й?
— Да — тихо отговори монахинята. — Защото, както знаете, госпожица Пулинджър ни напусна. Господ да даде покой на душата й.
— Кога? — попита Уилър.
— Преди два дни. Тогава не сте адвокати.
— Не. Съжалявам, че ви притеснихме — каза тя и се приготви да тръгне.