Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Тя е медицинска сестра и каза, че трябва да те прегледа лекар, но според нея раната зараства.
Уилър вдигна панталона си.
— Тичаше като луд — ухили се Таниша. — Не е зле за човек с огнестрелна рана на крака.
— Вероятно не видя как налапах обувката на Чан.
— Това не се брои — усмихна се тя. — От техническа гледна точка ти си ранена резерва.
Монахинята излезе и Чан Чак затвори вратата.
— Трябва да тръгвам. Благодаря, че ми позволихте да задържа разпятието — каза той и се насочи към изхода.
— Джаки разказвала ли ти е за Уо Лап Лин? — попита американецът.
Младият мъж застина на мястото си, после бавно се обърна и предпазливо попита:
— Защо?
— Просто, питам.
— Тя мислеше, че той е дявол, от най-злите, и трябва да бъде спрян.
Английският на Чан Чак отекваше с напевния ритъм на китайския.
— Госпожица Пулинджър изобщо не беше побъркана, нали? — попита Уилър. — Когато полицията е идвала, тя само се е преструвала на луда.
Китаецът се поколеба, отвори уста да отговори, после спря, но държанието му потвърди предположението на Уилър.
— Защо не е искала да помогне на полицията, щом е мислела, че Уо Лап Лин е такъв дявол?
— Не знам. Тя беше стара и уплашена. Отдаде целия си живот на другите. Заслужаваше малко спокойствие, преди да прекоси моста от облаци.
— И ти си един от нейните племенници? Бил си ученик на госпожица Пулинджър? — попита Таниша.
— Да. Взимах хероин от десетгодишен. Тя ме спаси от наркотиците и ме научи на английски. Кръсти ме Чонси. Уо Лап Лин също беше неин ученик. Госпожица Пулинджър се молеше на Бога за него, защото някога го бе обичала, но той тръгна по кривия път и стана един от дяволите на триадата. Продаваше отрова в Града на стените и стана член на „Чин Ло“. Сега е Шан Чу, най-лошият. Тя го наричаше „ужасен пакостник“. Опитваше се да го спре, но трябваше да съжителства с него. Не е възможно една англичанка сама да унищожи могъщата „Чин Ло“ или влиятелния й Шан Чу. Госпожица Пулинджър трябваше да плува в техния океан и да се пази да не я погълнат хищните риби.
Те го гледаха и мислеха едно и също — Чан Чак беше ценен източник на информация. Таниша стана и се приближи до него.
— Ти си израснал в Града на стените. Живял си там, нали?
За миг той изглеждаше уплашен, но после кимна.
— Нуждаем се от помощта ти, Чонси. Ако ти донесем частична карта на Града на стените, ще ни кажеш ли дали е точна и би ли я довършил?
— Всеки, който начертае карта на Града на стените, ще умре от Живата смърт. — Гласът му изтъня от страх. — Живата смърт продължава три дни. Поддържат те жив с лекарства и използват игли за акупунктура, за да събуждат умиращите нерви, така че да чувстваш по-силно болката. Разрязват мускулите и сухожилията ти един по един. Пускат в ануса ти гризачи, които изяждат вътрешностите ти, докато още си жив. По-добре е да се самозапалиш.
— Отседнали сме в хотел „Пенинсюла“ — след кратко мълчание каза Уилър. — Ако можеш да ни помогнеш…
Той млъкна, защото Чан Чак отмести поглед и наведе глава.
— Госпожица Пулинджър беше много смела — изрече с изпълнен с уважение глас. — Плуваше в техните води и намираше начин да избягва ухапването от хищна риба. Аз съм само обущар. Работя с кожи. Имам две деца и съпруга, която е много болна от малария. Не съм силен като госпожица Пулинджър. Аз съм обикновен човек. Тя беше дете на Буда. Нямам нейната смелост. И никога няма да я имам. Не мога да ви помогна.
И той се обърна и излезе.
22.
Мръсната подводница
Ресторант „Черния лебед“ се намираше на втория етаж над нощен клуб „Корал“ в квартал Уан Чай в Хонконг. Уилър и Таниша седяха в сепарето в малката стая отзад, което ресторантът запазваше за важни личности като Джони Куонг, и гледаха изумени как прочутият обезобразен инспектор загребва с лъжица мозък от черепа на мъртва маймуна. Окосмената глава на животното беше отрязана и мозъкът — сготвен на масата пред тях. Джулиан Уинслоу си беше поръчал друго национално ястие — супа от тестиси на прасе, от което в горещото затворено помещение се разнасяше силна остра миризма. Таниша и Уилър загубиха апетита си, когато видяха как отрязват главата на маймуната. На масата пред тях имаше неизядена рибена супа и копие от картата на Куинси. Чертежът беше озадачаващ и изобразяваше стотина пресичащи се линии, някои завършващи в задънени улички, други криволичещи безцелно и кръстосващи се отново, като изсипани на пода спагети. Картата беше надраскана с китайски йероглифи, които, както Джони каза, обозначаваха приблизителните разстояния. Чертежът беше непълен, объркващ и почти неразгадаем. Джони обясни, че отгоре на всичко изобразява само първите две пресечки на Града на стените, които бяха общо десет и се простираха във всички посоки около централния парк, където се намираше храмът.