Работилницата на дявола

— Dios mio! — умоляваше женски глас.

Бъди осъзна, че това е прислужницата му, мексиканката Консуела. Тя беше някъде навън, край басейна.

Бъди стана от леглото и колебливо се приближи до прозореца. Гари Айвърсън беше долу до басейна. Неизвестно защо държеше пушка и я бе насочил към Консуела, която бе паднала на колене и го молеше да не я убива. Гари насочи пушката към главата й. Бъди отвори вратата на балкона и изкрещя:

— Какво правиш, Айвърсън, да ти го начукам? Гари рязко се обърна и стреля по него. Прозорецът до главата на Бъди се разби. По главата му се посипаха стъкла.

— Мамка ти! — изрева Бъди и се хвърли на пода, после чу, че Гари крещи нещо, Консуела също крещеше. — Какво става, по дяволите?

Полубудното му съзнание се опитваше да се справи с прилива на адреналин, който го заля като кофа леденостудена вода.

Бъди притежаваше една от най-големите и скъпи колекции на оръжия в Холивуд. Обичаше оръжията. Имаше дори разрешително за търговия с оръжия, с което се сдоби, докато снимаше в Колумбия „Мърморене“, филм за войната във Виетнам. Имаше гранатомети „М203“, картечни пистолети „МП5“, армейски универсални пушки „АУГ“ и леки картечници. Разполагаше и с богат избор на руски оръжия — „АК 47“ и „АКМ“. Имаше и цял сандък с пистолети — „Глок“, „Хеклер и Кох“, „Браунинг“ и „Берета“. Макар че повечето му оръжия бяха произведени в края на седемдесетте години, той бе монтирал на повечето от тях лазерни мерници и винаги ги държеше заредени.

Често разказваше на гостите си, че се моли някой дрогиран, дебнещ знаменитости фанатик да се опита да влезе с взлом в къщата му и да се опита да го застреля. Говореше като безстрашен герой от филмите си. И често изваждаше някое от оръжията пред смаяните си гости и го разглобяваше и сглобяваше, докато бръщолевеше глупости.

— Ще го пречукам на място — кълнеше се Бъди, а очите му блестяха от смъртоносна смесица от кокаин и тестостерон. — Само да влезе в къщата ми.

Но сега, когато Консуела пищеше на двора и стъклата, пръснати от изстрела на Гари, се бяха впили в бузите и врата му, смелостта и решителността му се изпариха. Ръцете му трепереха. Дори пенисът му се вледени и се сви.

Бъди изпълзя до шкафа с оръжията и протегна ръка към новия си колт с оптически мерник. Дръпна предпазителя и щракна лазерния прицел. Червената светлина блесна на килима близо до босите му крака. Чу се още един изстрел и Консуела изпищя от болка. Една от пушките му бе изчезнала. Той се сниши до прозореца и се запромъква към вратата. Консуела още плачеше и молеше на испански.

Бъди се изправи и хукна надолу по стълбите. Беше облечен в кимоното, което Хайди му бе подарила за Коледа, преди да започне процесът срещу нея. Той го бе изпробвал пред Хайди, която каза, че с това кимоно изглеждал истински „трепач“. Винаги обличаше кимоно, когато лягаше да спи, но сега тази дреха го накара да се почувства глупав и беззащитен. Стигна до хола и се зачуди дали да не изтича до гаража, да се качи на поршето и да офейка. „Майната й на Консуела. Аз рискувам. Тя дори няма документи. Всеки да се грижи за себе си.“ После забеляза някакво движение. Гари стоеше с гръб към него и ругаеше Консуела, която седеше до басейна и го молеше да пощади живота й. Оскъдното осветление на лампите покрай водата придаваше на сцената зловеща атмосфера.