Работилницата на дявола

Крис замахна към Кланси, който ловко избегна удара и отново го блъсна в гърдите. Крис се преви на две и започна да хрипти. Кланси го сграбчи за ризата и го изправи.

— Да. На Крис Кънингам никога не му е пукало за друг освен за него. Всичко е за горкия Крис. Той се самосъжалява и се дави в алкохол. А дъщеричката му? Не, Крис не го е грижа за нея. Затова можем да я заразим с каквото си щем и да я напълним с тумори. Това няма да има никакво значение, защото Крис Кънингам се притеснява само за себе си. Той няма висша сила.

Крис се разрида. Кланси сложи ръка на рамото му. Сърцето му се късаше от мъка, като го гледаше.

— Не мога — изхленчи Крис.

— Искаш ли да се обзаложим? — попита Кланси и поведе приятеля си обратно към Мисията.

Дванайсет часа по-късно, в шест същата вечер, Крис беше изкъпан и облечен. Лицето му беше избръснато, а дрехите — изпрани и изгладени. Кланси го заведе до линкълна. Крис бе стоял в Мисията по-малко от двайсет и четири часа. Трепереше, но беше трезв.

— Искам да ми кажеш кой уби момиченцето ти.

— Адмирал Зол. Прочетох няколко статии. Той ръководи програмата във Форт Детрик. Оглавявал е специален проект на Пентагона, когато са правили експерименти в затвора в Хънтсвил през осемдесетте години.

— Как изглежда този тип?

— Не знам. Не съм го виждал.

— Нищо. Помъчи се да си го представиш и да го опишеш.

— Той е… едър.

— Едър. Да. Трябва да е такъв. Друго?

— Има черна коса и черни, зли очи.

— Да, той е. Същият. Черни, зли очи като на дявола. Да, добре го описа.

— И… не му пука за хората.

— Никога не му е пукало, Крис. Гадно копеле.

— Той… — Крис млъкна и наведе глава. — Всички в Залива казваха, че съм герой. По дяволите, аз само се опитвах да остана жив. Бих избягал от частта си, но не знаех къде се намирам и накъде да тръгна.

— Не ни пука. за теб, Крис. Вече не. Ние служим на отмъщението. Разкажи ми още за адмирал Зол.

— Не го е грижа, че биологичното му оръжие е убило момиченцето ми. И че съсипа живота ми.

— Да ти го начукам. Не ми пука за теб. Тук не става дума за теб. Не искам да слушам как са те прецакали. Престани да оплакваш горкия Крис Кънингам. Отмъщението трябва да е насочено към определена цел. Навън, не навътре. Това е висшата сила. Ти трябва да служиш на нея, а не тя на теб.

— Той… я уби и не му пука. Интересуват го само парите и властта.

— И кой ще види сметката на този гаден кучи син?

— Аз — тихо и неубедено каза Крис.

— Отиди да отмъстиш, Крис. Мисли само за това. Но изпиеш ли и глътка алкохол, онова копеле ще разбере и ще победи. Отмъщението е твоята сила, но онзи гадняр вижда всичко. Той ще разбере, ако се провалиш, затова недей да пиеш. И ще сразиш този лайнар.

Крис кимна. Кланси пъхна в ръката му четирийсет долара.

— Ето малко пари и телефонния ми номер. Не се прибирай вкъщи, синко. Не отивай в къщата на баща си. Не знам защо, но голяма част от негативните ти чувства е там. Когато си в онази къща, ти се вглъбяваш в себе си и започваш да се самосъжаляваш. Пиеш. Трябва да се съсредоточиш само върху висшата си сила. Не мисли за нищо друго.