Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Но не и Господ. Чувствам се лицемер, когато се моля. Трябва да намеря пътя към Него, когато съм готов. Когато не съм толкова…
— Нервен — довърши мисълта му Кланси. Крис не каза нищо.
— Ако не можеш да паднеш на колене пред Бога, тогава намери висша сила в отмъщението. Ти искаш да издириш типовете, които са направили онези химични вещества, нали? Тогава отиди и ги намери. Превърни отмъщението в своя висша сила. По дяволите, Крис, всичко помага, стига да означава достатъчно много за теб. Пари, омраза, любов, дори жени. Трябва само да го искаш силно и да си готов да служиш на нещо по-голямо от себе си.
Крис дълго го гледа и накрая кимна.
— Познавам хора, които пет години се молиха на Бога, за да не пият трийсет дни. — Кланси хвана ръката на Крис. — Трябва да го правиш секунда след секунда. Ти стъпваш по под, който може да не те издържи, и всеки ден на въздържание е само обикновен ден и нищо повече.
— Как да се справя с пристъпите на делириум тременс? Не мога да ги преодолея.
— Трябва да ги преодолееш, синко. Ще се стегнеш и ще го направиш. За това няма лек. Организмът ти се е скапал. Излизането от това състояние не е нито приятно, нито лесно. И после няма да пиеш, докато търсиш отмъщение за смъртта на дъщеря си. Това е твоята висша сила.
— Ще бъдеш ли до мен, Кланси? Да ме пазиш да не се предам на слабостта?
— Това ми е работата, Крис. Така служа на моята висша сила.
Лъки се качи на горния етаж, легна в леглото на Кланси и се запита колко време ще мине, докато започнат халюцинациите.
23. Висшата сила
Буболечките започнаха да пълзят по тялото му на сутринта, докато си приготвяше закуска. Беше десет часът и той пържеше яйца и поглеждаше неспокойните дрипави хора, изпълнили трапезарията. Лицата им приличаха на избелели пластмасови маски, показващи празнотата в душите им. Неколцина от тях, с които бяха пили заедно през годините, му кимнаха и се отдалечиха. Не се зарадваха, като го видяха, нито бяха щастливи, че се е върнал. Просто минаха покрай него, тътрейки крака, и тръгнаха да търсят хубави места на тротоара, където да стоплят кръвта си на слънцето, досущ пустинни влечуги.
Първата голяма, космата буболечка се материализира на ръката му като специален ефект във филм. Крис спря да бърка яйцата и силно разтърси ръка. Но огромният паяк се вкопчи в плътта му и я разкървави. Крис изкрещя от ужас.
Двама от мъжете в кухнята го хванаха, а другите хукнаха да извикат Кланси. После заведоха Крис в отделението за делириум тременс — стая с бетонни стени в мазето на Мисията. Много алкохолици се бяха борили с демоните си в това студено, тясно помещение.
Крис се гърчеше и тресеше като обезумял, докато гадините пълзяха по него. Някои напираха към очите му, други се бяха вкопчили в гладко боядисаните стени, трети висяха на тавана над главата му и чакаха реда си. Той крещя, докато не прегракна.
Едва следобед съзнанието му леко се проясни. Кланси седеше до него, държеше ръката му и го окуражаваше. Крис повръща, докато от стомаха му започна да излиза само жълт сок.
Най-после заспа и се събуди след няколко часа. Отвори очи, но не помръдна, защото беше убеден, че още е нападнат от насекоми. Нещо пъплеше по кожата му, но Крис не видя космати осмокраки паяци. Опита се да стане, но нямаше сили и отчаяно се нуждаеше от алкохол. Искаше да се качи в линкълна и да се прибере в Пасадина. Не можеше да престане да мисли за барчето в дома на баща си и за редиците бутилки с пъстри етикети — водка, шотландско уиски, бърбън, ром. Устата му се изпълни със слюнка. Той облиза устни и се опита да отвори вратата на бетонната стая. След минута ключът се превъртя и вратата широко се отвори. На прага застана възрастен мъж с пясъчноруси коси.
— Как си, братко?
— Трябва да се махна оттук — отговори Крис и се опита да мине покрай него.
— Кланси иска да говори с теб.
— Трябва да тръгвам. Мъжът забърза по коридора.
Крис се качи по стълбите до вратата на Мисията. Бавно тръгна надолу по стъпалата, като се държеше за металните перила. Колата беше на отсрещната страна на улицата и Крис фокусира зрението си, за да стигне до нея.
— Лъки!