Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Може да я използваш, Дани — тъкмо казваше Кланси на готвача. Двамата гледаха датата на консерва говеждо месо. — Сложи я в яхнията утре. Със сигурност ще е по-добре да ядат това, отколкото боклуците в кофите за смет, където са пикали плъхове.
Плешивата глава на Кланси лъщеше от топлината и яркото неоново осветление. Той се обърна, видя Крис и леко изкривеното му от бокса лице разцъфна в усмивка.
— Сигурно си обрал някоя банка, за да си купиш тези мокасини — рече Кланси.
— Как си? — попита Крис.
Чувстваше се неудобно и се срамуваше. Главата му беше замаяна. Винаги започваше така с Кланси. Искаше да му достави удоволствие и да бъде откровен с него. Крис съзнаваше как изглежда и Кланси сигурно забелязваше разширените капиляри на зачервеното му от алкохола лице.
— Реджи Безразсъдния и Джак Алабама ми казаха, че обикаляш с товарни вагони великите Съединени щати.
— Трябва да говоря с теб, Кланси.
— Ела да пием кафе.
Двамата напълниха чашите си и отидоха в трапезарията. Минаваше два часът и в Мисията беше необичайно тихо. Крис си спомни, че алкохолиците изпадаха в унес в десет вечерта. Кланси седна срещу него и зачака.
— Трябва да се излекувам — каза Крис.
— Да, несъмнено.
— Но как? Непрекъснато си повтарям, че съм приключил с пиенето, но се самозалъгвам.
— Вече ти казах, че трябва да намериш висша сила, чудо.
— Откакто Кениди почина, не мога да се обърна към Бога. Преди това вярвах, но сега… — Крис наведе глава. — Знам, че ти си се справил по този начин, Кланси. Но аз се съмнявам дали ще мога да го сторя. Има неща, с които не мога да се примиря.
— Питаш се що за задник е тоя Господ, който ти отне момиченцето и я накара да страда толкова много, нали?
Крис не помръдна и не каза нищо, но Кланси видя потвърждението в очите му.
— Да. Понякога е така. Вярата в Бога не винаги помага — ухили се Кланси.
Крис не се сдържа и също се усмихна.
— Мисля, че хората, които създадоха този проблем на мен и на Кениди, са във Форт Детрик, Мериланд, в една тайна лаборатория, наречена Дяволската работилница. Те са и в покровителствена от ЦРУ компания на име „Лаборатории Мерк“. Може би Съединените щати са доставяли биологични оръжия на Ирак. Вероятно ние сме създали синдрома от Персийския залив. За пръв път са го изпробвали тук, през осемдесетте години.
Кланси го погледна и попита:
— Е, и?
— Искам да ги спра, Кланси. Да ги разоблича и да им отмъстя заради Кениди, Лора и себе си. Това е първото нещо в безсмисления ми живот, за което ми пука.
— Ами направи го тогава.
— Не мога. Не мога да спра да пия. Опитвам се, но започвам да треперя и изпадам в делириум тременс. И нарушавам обещанието си.
— От пет години тук всеки ден виждам хора, които се опитват да намерят отговора. Те търсят висшата сила в Господ, но не могат да я намерят. И знаеш ли защо? Защото са зависими от алкохола. Повечето ми клиенти биха изпили огромни количества само за три дни. И ти, и те не знаете какво е умереност. И така, когато не може да намери висша сила, човек продължава да пие. Един ден някой друг идва тук и е обул обувките му. Казва ми, че онзи, другият тип, е умрял в кашон, без да има към кого да отправи молитвите си, и аз разбирам, че това е защото не е намерил своето чудо. Ти трябва да имаш висша сила, Лъки. Ние, които сме обсебени от алкохола, не можем да го направим сами.
— Защо?
— Всеки може да спре да пие за известно време. Виждал съм мъже, които не пият цяла седмица, и съпругите им престават да им крещят, но това е временно. Желанието остава. А желанието е физическа алергия, съчетана с психическа обсебеност. Това е опасна и трудно преодолима комбинация, затова трябва да имаш висша сила, нещо, което да те крепи и да ти дава сили, когато решителността ти отслабне.