Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Сърцето на Ариа заби ускорено. Тази вечер щеше да остане у Байрън. Щеше да й е по-лесно да се измъкне.

— Ще успееш ли да се измъкнеш от партито?

— Ще измисля нещо.

Ариа кимна.

— Добре. Ние ще се крием наблизо и ще чакаме.

Ноъл изглеждаше ужасен.

— Само вие ли? Не трябва ли да се обадите и на полицията?

Ариа поклати глава.

— Тя никога няма да се появи, ако там има цяла камара полицейски коли. Ще й направим засада. Ще скочим върху нея. Ще я хвърлим в колата ми. И след това ще я закараме в полицията.

Изражение на несигурност премина през лицето на Ноъл.

— Това ми звучи твърде опасно. И насилствено.

Ариа преглътна тежко, мразейки се заради това, в което се беше превърнала — човек, който дори смяташе да хвърли друг човек в багажника на колата си.

— Знам — призна тя. — Но не знам какво друго да правя. Това може да ни спаси.

— Добре, ще участвам. — Ноъл кимна и се обърна към вратата. Майка му се размърда отвътре. — Ще се видим довечера, Ариа също кимна и се обърна към очакващото я субару. Тъкмо се накани да слезе от верандата, когато Ноъл извика:

— Защо не разказа на ченгетата за онова, което знам за Али?

Ариа се извърна и го погледна. Очите му гледаха право в нея. Лицето му бе открито и уязвимо. Красивите му, розови устни бяха леко отворени.

— Н-не можех — призна тя. — Не можех да ти го причиня.

Ноъл пристъпи към нея. Когато се приближи достатъчно, за да може да я прегърне, той протегна ръка, докосвайки края на брадичката й, и леко я повдигна.

— Толкова ми липсваш — прошепна той. — Ако можех да върна времето назад, щях да го направя. Иска ми се да бяха намерили Али. Иска ми се да я бяха убили. И ми се иска, когато всичко това свърши, двамата отново да бъдем заедно.

Зелените му очи срещнаха нейните и в главата й нахлуха хиляди спомени. Как се смееха на курса по готварство. Как Ариа беше държала ръката на Ноъл докато се возеха на Батманското увеселително влакче в „Страхотно приключение“, защото той тайно се страхуваше. Изражението на лицето му, когато бе дошъл да я вземе за есенния бал. Първият път, когато й беше казал, че я обича.

Тя се пресегна, но се поколеба, преди да хване ръката му. Пръстите й останаха неподвижни за няколко дълги секунди, само на няколко милиметра от неговите. Наоколо всичко утихна. Единственото, което Ариа виждаше, бяха гъстите вежди на Ноъл, квадратната му челюст, силните рамене.

— И аз искам същото — избъбри тя. След това се затича към колата на майка си. Ако беше останала на онази веранда и секунда по-дълго, тя нямаше да има сили да си тръгне.