Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Не бъди жесток, Саймън. Да не си посмял!

Усети, че сълзите й ще потекат като порой, но вътре в нея мъждукаше и въгленчето на яростта.

— Извинявай — промълви той, — но просто не те разбирам.

Мириамел притисна с все сила дланите си една в друга и се съсредоточи, докато отново не се овладя.

— А и аз нищо не съм ти обяснила, Саймън. И ти извинявай.

— Ами кажи ми тогава.

Мириамел известно време се вслушва в припукването и съскането на огъня.

— Кадрах ми показа истината, но не мисля, че го разбра. Стана, докато пътувахме заедно и той ми разказа за книгата на Нисес. Някога я е притежавал — или пък нейно копие.

— Магическата книга, за която говореше Моргенес?

— Да. Тя наистина е всемогъща. Толкова всемогъща, че след като Приратес научил, че Кадрах я е притежавал… наредил да го хванат. — Тя млъкна за момент и си припомни описанието на Кадрах за кървавочервените прозорци и за железните инструменти, по които все още имало парчета кожа и кичури коса от измъчваните. — Заплашвал го, докато Кадрах не му разказал всичко, което си спомнял. Кадрах ми каза, че Приратес особено се интересувал от възможността да разговаря с мъртви — наричаше го „разговор през воала“.

— От онова, което знам за Приратес, изобщо не се учудвам.

Гласът на Саймън също потрепна. Явно и той имаше лоши спомени от червения свещеник.

— Но тъкмо тези думи ми подсказаха онова, което искам да узная — продължи Мириамел; не можеше да спре, след като най-после беше започнала да говори за всичко това. — О, Саймън, толкова дълго се питах защо баща ми се промени така, как успя да го накара Приратес да извърши подобни зловещи неща. — Тя преглътна. Бузите й бяха все още мокри от сълзите, но усещаше в себе си някаква нова сила. — Баща ми обичаше мама. След като тя почина, той се промени напълно. Не се ожени пак, дори не се е замислял за това, независимо от настояванията на дядо ми. Понякога ужасно се караха по този повод. „Трябва ти син за наследник“, повтаряше дядо, а татко ми неизменно отговаряше, че никога няма да се ожени пак, че Бог го е дарил веднъж с жена и си я е взел.

Тя замълча, потопена в спомените си.

— Все пак не разбирам — каза тихо Саймън.

— Не разбираш ли? Приратес сигурно е казал на баща ми, че може да разговаря с мъртвите и че може да направи така, че баща ми да разговаря отново с майка ми и може би дори да я види. Ти не го познаваш, Саймън. Направо се разболя от загубата й. Мисля, че би направил абсолютно всичко, за да си я върне, дори за съвсем малко.

Саймън пое дълбоко дъх.

— Но това е… магьосничество. Това е противно на Бога.

Мириамел се разсмя малко пронизително.

— Сякаш това би могло да го спре! Вече ти казах, че беше готов на всичко, за да си я върне. Приратес сигурно го е излъгал, казал му е, че могат да я открият… през Воала или както там се нарича в онази ужасна книга. Може и да е вярвал, че наистина ще успее. И се е възползвал от това, за да направи баща ми най-напред свой покровител, след това другар… и накрая слуга.