Жертвите на Анубис [bg]

— Нека Мареб влезе — отвърна царицата. — Но кажете на охраната да го претърси от горе до долу.

Слугата се оттегли. Малко след това Мареб пристъпи в залата, беше с прясно намазана коса и гладко избръсната брада. Амеротке си спомни как изглеждаше вестителят насред Червените земи, но си забрани да изпитва състрадание. Мареб беше убиец, отговорен за смъртта на много хора. Сега той не знаеше какво да прави, а само пристъпваше от крак на крак.

— Седни, Мареб! — нареди Хатусу. — Ето тук, ела по-близо до трона ми… — Мареб, разкъсван между протокола и желанието си да угоди, се подчини. — Тук си по поръка на Амеротке!

— Мареб, ти знаеш — започна Амеротке, — че картите на Синухе са у мен… — посочи към масичката, където Хатусу беше оставила Славата на Анубис. За момент съдията зърна изненадата у вестителя. — Хети и Ита са опозорени — продължи той почти шепнешком. — Прогонени са от Тива…

— Радвам се, господарю Амеротке…

— Не, не се радваш, Мареб — сряза го съдията. — Напротив. Разтревожен си и се страхуваш и има защо. Ти си убиецът в храма на Анубис. Ти имаш бойни сандали, черна кожена бойна пола, наметало и маска с глава на чакал. Ти си отговорен за убийството на митанийските пратеници и на хесетката. Освен това се опита да убиеш и мен насред Червените земи, но нещо не се получи — Мареб беше готов да скочи на крака, но Амеротке сграбчи ръката му и я стисна здраво. — Тук си в присъствието на бог, Мареб. Божествената Хатусу ще произнесе присъдата си. Да започнем със службата, която изпълняваш — продължи Амеротке. — Ти, Уени и Хордет, твоят добър приятел, сте били обучавани заедно в двора на Тутмос I, бащата на настоящия фараон. Подготвяли са ви за царски вестители. След това и тримата сте започнали служба в Дома на пратениците. Гордеел си се със службата си, нали? Баща ти и по-големият ти брат също са се хвалели с теб. В Дома на живота си бил най-добрият ученик, особено в изучаването на чужди езици и на обичаите на народите, които живеят извън пределите на Египет. И понеже вестителите винаги пътуват по двойки, първо си служел с Хордет, а след „изчезването“ му — с Уени.

— Хордет ли? Казах ви, че почти не го познавах…

— И точно тази лъжа те издаде. Нека да ти разкажа всичко — продължи Амеротке. — В гробницата на Тутмос I има рисунка, която показва теб, Хордет и Уени коленичили пред фараона. Забелязах, че ти и Хордет сте изобразени хванати за ръка — Амеротке замълча за момент. — Сигурен съм, че ако поискам да разровят в архивите, ще се окаже, че двамата с Хордет сте били много близки приятели. Времето е минавало. Уени се е оженил за митанийка. Хордет я е пожелал и тя е отвърнала на чувствата му. Уени е подивял от ревност. Удушил е жена си по време на една разходка по Нил, после се е срещнал с Хордет в разрушения храм на Бес, където е убил и него — погледът на Мареб ставаше все по-напрегнат. — Убил е най-добрия ти приятел — каза Амеротке тихо. — Хордет е бил най-добрият ти приятел, нали?