Жертвите на Анубис [bg]

Хунро не харесваше Уанеф и държеше сам да си събира информация. Двамата с Менсу непрекъснато нещо си шушукаха и се съветваха. От време на време пратеникът изливаше гнева си, че е принуден да лази в краката на една египетска жена, вместо с огън и меч да завладее царството й.

Тореб въздъхна и забърза по празния коридор. Така е устроен светът! Повечето митанийски вождове искаха война, но Тушрата много държеше на мира. Вече нямаше връщане назад. Митанийските пратеници бяха се върнали в Тива със строги заповеди: мирът трябва да бъде подпечатан. Та нали саркофагът на Бения вече пристигна в храма, готов да бъде транспортиран до Оазиса на палмите? Но защо господарят му, Уанеф и Менсу все си повтаряха, че върховният съдия Амеротке е опасен и трябва да бъде наблюдаван? Сутринта Тореб ги чу как ожесточено спореха дали са постъпили правилно за онова в пустинята. Сестрата на царя беше много разочарована, когато й съобщиха, че Амеротке е оцелял от нещастен случай.

Тореб пое през градините. Едно нещо беше сигурно: египтяните знаеха как да правят градини. Всичко наоколо беше изпълнено с аромата на кичести кипариси, сенчести смоковници и сладки лози. Господарите Хунро и Менсу също харесваха тези градини. Обичаха да се заседават край малкото декоративно езеро в дъното на парка, обрасло с папур. Тореб забърза по алеята натам и отдалеч съзря три фенера, оставени до брега му. Някой със сигурност беше идвал, на земята имаше поднос с плодове и кана с вино.

— Господарю Хунро! — извика слугата. Огледа се наоколо. Нещо не беше наред. Погледна към водата и се вцепени. Не беше видение! Нямаше грешка! Във водата сред цъфналите лотоси плуваха по корем два трупа. Бяха Хунро и Менсу. Робите им се носеха на повърхността. Крясък на нощна птица разсече мъртвешката тишина. Тореб хвърли последен поглед към господаря си и изтича обратно, размахвайки уплашено ръце.

Амеротке и Шуфой тъкмо си тръгваха от храма, когато тревогата беше вдигната. На входа ги спря един слуга със сънени очи и им съобщи новината.

Когато стигнаха до езерото, там вече се беше събрала тълпа от слуги, войници и жреци, които носеха лампи и фенери. От водата бяха извадени два трупа. Лекарят от Дома на живота вече ги преглеждаше. Амеротке се озърна да види къде е Уанеф — тя стоеше обградена от слуги и гледаше труповете. Вдигна поглед, когато Амеротке се приближи.

— Така ли се отнася Египет към пратениците на Митани?

Съдията вдигна кожената торба, разтвори я и извади аметиста, който проблесна от светлините на лампите и факлите. После го върна обратно в торбата и се усмихна:

— Какво има? Не сте ли доволна, благородна Уанеф — прошепна Амеротке, — че истината най-накрая излезе наяве?

— Какво е това? Какво е това? — дотича с викове върховният жрец на храма. — Господарю Амеротке? Нима е възможно? Славата на Анубис ли зърнаха очите ми или мираж?