Жертвите на Анубис [bg]

В този роман е представена политическата сцена от 1479–78 г., когато царица Хатусу завзема властта след загадъчната смърт на своя съпруг фараона Тутмос II. В борбата за трона й помага Сененмут10, чиято гробница е позната като номер 353. Няма никакво съмнение, че царицата и нейният везир са били любовници. Всъщност има запазена древна рисунка, която описва образно тяхната интимна връзка.

Хатусу е била могъщ върховен владетел. По запазените стенописи тя е била изобразявана като воин, а надписите удостоверяват, че винаги лично е водила войската си в битки.

Египет не е имал истински естествени граници и затова войската винаги е била в готовност да отвърне на някое неочаквано нападение откъм Червените земи или от Синай. Изкусният заговор на митанийците, изложен в тази книга, е показателен както в исторически план, така и с познавателната си стойност за манталитета на онова време. Най-важната черта на дипломатическите отношения в Древния свят се е изразявала не само в това да разбиеш враговете на бойното поле, но и да ги унижиш възможно най-силно. Мирните споразумения са се подписвали, но рядко са се спазвали. Отново и отново, например в Стария завет, се споменава за израилтянски царе, които били принуждавани да участват във война, а също и за униженията, които древните царства обичали да си причиняват, било то с вземане на пленници, кражби на свещени предмети (като например Кивота), оскверняване на светилища, или пък с физическо или интелектуално унижение на победения владетел.