Жертвите на Анубис [bg]

Лицето на Ита вече беше плувнало в пот. Непрестанно попиваше шията си. Хети гледаше към Амеротке с убийствен поглед. Шуфой стоеше като омагьосан и слушаше господаря си.

— Все още чакам доказателството! — изръмжа жрецът.

— А, да, разбира се, скоро ще стигнем и до него — отвърна Амеротке. — Имаме предостатъчно доказателства. Защото Немрат не се е сдържал и се е похвалил какво ще се случи…

— Невъзможно! Той се закле… — Ита затвори очи.

— Глупачка! — просъска Хети.

— Нека първо да завършим възстановката на убийството! — рече спокойно Амеротке. — Както казах, Немрат е очаквал Ита с неописуемо вълнение. Подредил е възглавниците за любовното ложе. А тя се е приближила до него и е забила камата дълбоко в сърцето му. С един-единствен смъртоносен удар. Немрат е умрял само за няколко секунди. Ита взема Славата на Анубис, почуква на вратата…

— Но ключът? — възкликна Хети. — Мостът не беше пипан…

— О, има още няколко подробности, които не съм разкрил. За моста заслугата е твоя, Хети. Предполагам, че си импровизирал с някоя дъска, от която бързо си се отървал впоследствие. Достатъчно е само да кажа, че Ита е използвала каменния блок, за да отключи вратата. После е подменила ключа на връвчицата около врата на убития, излязла е, двамата сте заключили отвън с истинския ключ, а Ита е отнесла аметиста в каната, с която ти е донесла вино. И сега стигаме до последната и най-опасна част от престъплението ви. На сутринта се налага вратата към светилището да бъде разбита. Настъпва объркване, Немрат е мъртъв, свещеният аметист е изчезнал. Никой не се сеща да провери ключа. Особено след като той все още си виси на гърдите на Немрат. В цялата паника никой не се интересува пасва ли този ключ в разбитата ключалка на вратата. Хети използва суматохата и сменя копието с истинския ключ. Така мистерията вече е пълна. Сигурен съм, че ще намеря още доказателства, рано или късно ще се добера до ключаря, направил копието, ще намеря дъската, която сте използвали за мост, ще обърна храма с главата надолу, докато не ви принудя да си признаете! — Амеротке се изправи и ги погледна. — Ще ви дам малко време, за да си поговорите.