Запали реката [bg]

Гърни и Торес го пресрещнаха пред алеята. Боби Баскомб, както го представи Марк, посочи към къщата, откъдето бе дошъл.

— Собственичката Глория Фенуик, казва, че чула кола да влиза в тази алея по-рано следобед.

— Знае ли в колко часа? — попита Торес.

— Не може да каже кога е пристигнала, но знае, че е тръгнала точно в три и трийсет и шест минути. И знае, че е била черна „Тойота Корола“ купе, а шофьорът бързал.

— Толкова ли е сигурна за часа и модела на колата?

— Сигурна е за марката, понеже самата тя има стара „Корола“. Сигурна е и за часа, понеже било необичайно в онази къща да има хора, така че когато чула колата да влиза, отишла до страничния прозорец, за да види посетителя. Не видяла никого, понеже колата вече била в гаража. Но останала да се навърта край прозореца. Няколко минути по-късно чула шумен трясък — помислила го за захлопната врата. Може би трийсетина секунди след това колата излязла на заден от гаража на улицата и както тя го описа, „подпалила гумите“ и изчезнала. Това привлякло вниманието й и госпожа Фенуик погледнала часовника.

— Успяла ли е да види шофьора?

— Не. Но каза, че сигурно трябва да е мъж, понеже жените не карат толкова бързо.

— Дадохте ли описание на колата?

— Да. Ще я пуснат за издирване.

Торес се обади в управлението и им каза да добавят към номерата на колата, свързана със стрелбата по Стийл, и черната тойота от Блустоун. След това възобнови въпросите към Баскомб.

— А жената знае ли нещо за хората, които притежават тази къща?

— Преместили са се във Флорида преди шест месеца. Не успели да продадат къщата преди заминаването, затова я дали под наем.

— А знае ли нещо за наемателите?

— Не ги е виждала, но неин приятел от бизнеса с недвижими имоти й казал, че договорът е на името на човек от „Гринтън“.

— Какво мисли тя по въпроса?

Баскомб сви рамене:

— Както можете да си представите, „Гринтън“ не е популярна дума в тази част на града.

— А съседите от другата страна?

— Холис Витър. Странен тип. Бесен е, че тревата не се коси, сърдит е на „гринтънските помияри“, дето се нанасят в „Блустоун“, бесен е и на „педалите от контрола над оръжията“. Много работи го вбесяват.

— Виждал ли е някога наемателите на къщата?

— Не. Но смята, че трябва да са чужденци.

— Защо?

— Надрънка ги някакви заради това, че не косели тревата. Не приказва много смислено.

— Исусе! — промърмори Торес. — Каза ли ти нещо полезно за случая?

— Всъщност да. И тази част е по-интересна. Подобно на дамата от другата страна, и той чул рязък трясък, но не отишъл веднага до прозореца. Както обясни, бил заключен в кенефа.